Възпоменание на светите мъченици Йоан дьо Бребьоф и Исак Жог, свещеници, и техните другари

Понякога, в тишината на една стая, в която слънцето пада под определен ъгъл върху празния стол, човек започва да гледа на предметите около себе си с нови очи. Виждаме нещата, които сме събирали – книги, инструменти, дрехи, спомени – и се питаме: какво от всичко това остава, когато светлината започне да избледнява? Днес, в деня на мъчениците, които са отдали всичко за Христа, ние се събираме, за да размислим върху това, което е наистина трайно. Четири месеца са изминали, откакто нашият скъп Бенджамин Во премина в дома на Отца. Четири месеца, в които всяка сутрин е била изпитание и всеки спомен – едновременно рана и утеха.

В първото четиво днес, свети Павел ни казва нещо, което може да ни се стори странно в свят, който цени постиженията: „По благодат сте спасени чрез вярата, и това не е от вас, то е дар от Бога“. Павел говори за живот, който е бил „мъртъв в прегрешения“, но който Бог е възкресил. Той ни напомня, че ние сме „Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела“. Помислете за това. Бен не беше просто едно момче с невероятен ум, което разбираше AI и облачните инфраструктури по-добре от мнозина възрастни. Той беше „Божието творение“, изваяно с любов, за да бъде светлина. Неговото любопитство – онази искра, която го караше да мечтае за „Con Chim Airlines“ и да се усмихва толкова искрено, когато говореше за самолети – не беше просто интелектуално упражнение. Това беше начинът, по който той се възхищаваше на Божието творение, на възможността да летиш, да се издигаш над земното.

Но нека спрем тук, преди да продължим към надеждата. Трябва да бъдем напълно честни. Знам, Алън и Тао, знам, Райън, че има дни, в които думите за „Божия благодат“ звучат като далечно ехо, което не достига до дълбините на вашата скръб. Има вечери, в които тишината в дома е толкова гъста, че човек се пита дали изобщо има смисъл да продължава да търси „смисъла“, когато сърцето иска просто да спре и да плаче. Може би в тези часове на нощта се прокрадва онзи мъчителен, шепнещ въпрос: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам днес, пред лицето на Живия Бог, да ви кажа с абсолютна нежност: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание, от липса на грижа или от някакво ваше решение. Вие бяхте неговото сигурно пристанище, неговата любов, неговият свят. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Някои неща в този свят просто се случват извън човешкия контрол и нито една майчина или бащина бдителност не би могла да ги спре. Вие сте дали всичко, а Бог е взел останалото в Своите ръце. Свалете този камък от раменете си. Вие сте обичали съвършено.

Погледнете сега „повратната точка“ в днешното Евангелие. Един човек идва при Исус, загрижен за наследството си, за земните си притежания. А Исус, вместо да влезе в правен спор, му казва: „Внимавайте и се пазете от всяко алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на неговите имоти“. И след това ни разказва притчата за богаташа, който трупал зърно в хамбари, мислейки, че си е купил време и сигурност. Но Бог му казва: „Безумнико, още тая нощ ще ти поискат душата“.

Бен разбра тази истина много по-рано от мнозина. Той не трупаше за себе си. Спомнете си онова негово желание – толкова чисто, толкова неподправено – да предложи цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто я предложи. В това предложение се съдържаше същината на неговата вяра. Той разбираше, че животът не се мери с това, което съхраняваме в „хамбарите“ си, а с това, което сме готови да дадем. Бен беше „богат в Бога“, защото сърцето му беше отворено за другите. Той не се страхуваше да бъде щедър, защото знаеше, че принадлежи на Него, Който е създал всичко.

Днес, когато почитаме мъчениците, ние виждаме същата тази логика. Йоан дьо Бребьоф и Исак Жог не са търсили земни съкровища. Те са търсили Христа. Те са знаели, че животът, който е „скрит с Христа в Бога“, е единственият, който си струва да бъде изживян. Бен е част от тази компания сега. Той не е изгубен в нищото; той е при „Банкета на небесата“. Когато Райън, твоят скъп брат, си спомня за вас двамата, за онези моменти, когато сте се смели заедно или сте споделяли мечти за бъдещето, знай, че тази връзка не е прекъсната. Бен те гледа с гордост. Той те обича повече от всякога. Ти си неговият брат, ти си част от неговото наследство, което не е от злато, а от любов.

Алън и Тао, вашата скръб е свещена, защото тя е доказателство за една любов, която не познава граници. Не се страхувайте от утрешния ден. Бог държи всяка ваша сълза. И когато усетите тежестта на отсъствието му, спомнете си за кладенеца в Cà Mau. Водата тече, за да утоли жаждата на бедните, точно както любовта на Бен продължава да напоява живота на другите. Неговото име, Đại Dương – „Велик океан“ – е пророческо. Любовта му не се събира в един кратък живот; тя се разлива, тя дава живот, тя носи надежда.

Когато излезете оттук днес, не носете със себе си тежестта на „защо“. Оставете я тук, пред олтара. Вървете с надежда. Всяка сутрин, когато погледнете към небето и видите прелитащ самолет, спомнете си за Бен. Той не е в самолета, той е в светлината на Отца. Той е свободен. Той е у дома. Вървете с този мир, знаейки, че сте обичали добре и че сте били обичани от едно момче, чието сърце беше голямо колкото океана. Нека неговата усмивка ви води днес и завинаги. Амин.