Събота от двадесет и седмата седмица през годината

Понякога най-обикновените предмети в дома ни се превръщат в най-тежките носители на спомени. Представете си един чифт обувки, оставени до вратата. Небрежно събути, сякаш собственикът им току-що е влязъл и всеки момент ще се върне, за да ги обуе и да изтича навън към следващото приключение. За един родител тези обувки са повече от кожа и връзки; те са следа от живот, който е бил тук, тичал е, стъпвал е по земята, оставяйки отпечатък, който никога няма да изчезне. Ние всички носим такива следи в сърцата си. Днес, три месеца след като нашият скъп Бенджамин Во се завърна в дома на Отца, ние се вглеждаме в тези следи, търсейки смисъл в една кратка, но толкова наситена със светлина история.

В днешното първо четиво Свети Павел ни говори за това как „преди да дойде вярата, бяхме под стража на закона“. Той използва образа на „възпитател“, който ни е водил към Христос. Това е един строг, понякога труден за разбиране образ. Но помислете за него по друг начин: като за времето на подготовката. Животът на Бен беше точно такъв – едно постоянно, любопитно учене. Той не просто живееше; той се подготвяше за нещо, което надхвърляше границите на този свят. Спомнете си онова негово безкрайно любопитство към света на технологиите, към облачните инфраструктури, към механиката на полета. Той беше момче, което искаше да разбере как работи всичко, сякаш подсъзнателно знаеше, че времето му е ценно и трябва да бъде изпълнено с познание и смисъл. Той беше „възпитаван“ от самия живот в любов и доброта.

Нека обаче спрем тук, преди да продължим към утехата. Трябва да бъдем честни пред себе си и пред Бога. Знам, Алън и Тао, че в тишината на дома ви, в онези часове, когато споменът за Бен ви навестява, се прокрадва онзи мъчителен, шепнещ въпрос: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам днес, пред лицето на Живия Бог, да ви кажа с абсолютна нежност: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание, от липса на грижа или от някакво ваше решение. Вие бяхте неговото сигурно пристанище, неговата любов, неговият свят. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Някои неща в този свят просто се случват извън човешкия контрол, и нито една майчина или бащина бдителност не би могла да ги спре. Вие сте дали всичко, а Бог е взел останалото в Своите ръце. Свалете този камък от раменете си. Вие сте обичали съвършено.

Погледнете сега „повратната точка“ в днешното Евангелие. Една жена от тълпата възкликва: „Блажена е утробата, която те е носила!“. Тя гледа към плътта, към кръвта, към майчината връзка. Но Исус отвръща с нещо по-дълбоко: „Блажени са ония, които слушат Божието слово и го пазят“. Това е моментът, в който болката от загубата на плътското присъствие се среща с обещанието за вечното присъствие в Словото. Бен не е просто спомен в албум. Той е жив в Божието Слово, което той самият „пазеше“ чрез своята доброта. Спомнете си онова негово предложение – да даде цялата си касичка за чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто я предложи. В това предложение се съдържаше същината на християнската вяра. Това беше сърце, което вече беше намерило своето съкровище не в монетите, а в любовта към ближния. Той не се нуждаеше от богатство, за да се чувства сигурен; той се нуждаеше само от това да знае, че е направил каквото може, за да облекчи страданието на другия. Това е „блаженството“, за което говори Исус.

Бен беше момче на „отворените очи“. Той обичаше птиците и самолетите, той мечтаеше за „Con Chim Airlines“ с онова заразяващо кикотене, което караше всички около него да се усмихнат. Той не се страхуваше от височините, нито от бъдещето. Той беше като онзи, който знае, че полетът е част от пътуването към дома. И сега той е у дома. Той е там, където няма болнични стаи, няма страх, няма болка. Той е в светлината на Отца, където усмивката му е част от вечната радост.

Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка в джоба си. Не мисли, че трябва да вървиш по този път сам. Ти си част от неговата история, част от неговата любов. Всеки път, когато си добър, всеки път, когато си спомниш за него, ти носиш Бен със себе си. Ти си живият спомен за едно момче, което обичаше птиците и небето. Продължавай да летиш, Райън. Бен те гледа с гордост. Той не те е оставил; той просто те чака по-напред по пътя, в онази светлина, за която всички ние копнеем. Той е твоят ангел, който те пази, докато ти растеш и откриваш своя собствен път в небето.

Алън и Тао, знам, че ви липсва неговото „Добро утро, татко“. Знам, че липсва неговото присъствие, когато разказвате истории. Но чуйте ме: той все още слуша. Той е в Божието присъствие, където няма сълзи. И докато сме тук, нека неговата доброта продължи да тече. Неговото име означава „Велик океан“, и любовта му наистина не се побира в рамките на земния живот; тя продължава да напоява живота на другите чрез кладенеца в Cà Mau, чрез всяко тихо дело на милосърдие, което правите в негово име. Не спирайте да бъдете добри. Не спирайте да обичате. Вашата скръб е свещена, защото тя е любовта, която няма къде другаде да отиде. Но нека тази скръб не ви затваря в себе си. Нека тя бъде като водата, която тече, за да утоли жаждата на уморените.

Когато излезете оттук днес, не носете със себе си тежестта на „защо“. Оставете я тук, пред олтара. Вървете с надежда. Всяка сутрин, когато погледнете към небето и видите прелитащ самолет, спомнете си за Бен. Той не е в самолета, той е в светлината. Той е свободен. Той е „Con Chim“ – птицата, която най-накрая се е завърнала у дома, в небето на Отца. Нека неговата усмивка бъде вашата светлина днес и завинаги. Нека си спомняме за него не с болка, а с благодарност, че такъв живот е преминал през нашите ръце. Той беше дар. И дарът остава, дори когато опаковката е била прибрана. Вървете с този мир. Амин.