Тържество на Вси Светии

Днес вдигаме поглед към небето. Днес, в този ден на Вси Светии, ние не гледаме само към онези, чиито имена са записани в календарите на Църквата, но към целия онзи безкраен облак от свидетели, за които говори Апокалипсисът — „голямо множество, което никой не можеше да преброи“. Сред тях, в светлината на Божието присъствие, днес ние с нежност си представяме и нашия Бенджамин.

Когато четем днес за онези, които стоят пред престола, облечени в бели дрехи, ние не виждаме някакви далечни, неземни фигури. Ние виждаме хора, които са преминали през „времето на голямата скръб“, хора, чиито дрехи са изпрани и избелени в Кръвта на Агнето. Има една особена чистота в тези думи. Има една честност, която не се опитва да скрие болката, а я превръща в част от пътя към дома.

Бенджамин беше момче, което разбираше от чистота — онази, която идва от искреността на ума и сърцето. Спомнете си онова негово качество, което всички вие, които го обичахте, познавахте толкова добре: неговата невинна, неподправена любознателност. Той не гледаше на света с подозрение, а с очакване. Дали ставаше дума за сложните облачни инфраструктури, които изучаваше с блясък в очите, или за мечтата му за „Con Chim Airlines“ — онова въображаемо небе, изпълнено с птици и самолети, което го караше да се подсмихва тихо — той винаги търсеше нещо по-голямо, нещо по-светло. Той беше момче, което живееше с отворени ръце.

Нека за момент спрем тук. Нека бъдем напълно честни пред Бога в този свещен час. Алън, Тао, Райън… знам, че за вас днес небето изглежда по-близо, но и по-далечно от всякога. Изминаха четири месеца от онзи 13 юни, когато Бен се завърна у дома. И знам, че в тишината на дома ви, в празното място на масата, в спомена за усмивката му, която още виждате пред очите си, се прокрадва онази тежка, мъчителна мисъл: „Защо? Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам да ви кажа нещо, което е самата истина на Евангелието: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която Бен пребори с толкова достойнство, никога не е била ваша вина. Тя не е резултат от пропуснато внимание, нито от някакво решение, което сте взели или не сте взели. Бог не ви обвинява. Той не е търсил кого да накаже. В този свят има бури, които идват извън всякакъв човешки контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Свалете този камък от сърцата си. Вие бяхте най-добрите родители, които Бен е можел да има. Вие го обичахте съвършено, до последния му дъх. Не се обвинявайте за неща, които са били в ръцете единствено на Бога.

В днешното Евангелие Исус ни казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Това не е обещание за някое бъдещо време. Това е описание на реалността, в която Бен вече живее. Той, който винаги търсеше яснота в логиката на нещата, сега вижда Истината лице в лице. Той вижда Отца не като загадка, а като любов, която го прегръща. И в това блаженство, той не е забравен. Той не е далеч от вас.

Спомнете си онова предложение на Бен — толкова характерно за него, толкова тихо и чисто — когато на петнадесет години той искаше да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни шумно, той просто предложи всичко, което имаше. В това предложение се криеше неговата светост. Той не се страхуваше да се раздаде. И сега, когато той стои пред престола на Агнето, той не е престанал да бъде нашият Бен. Той продължава да бъде момчето, което се грижи, момчето, което се усмихва, момчето, което мечтае за полети.

Райън, ти си братът, който носи тази история в себе си. Ти си живият спомен за Бен. Не позволявай на скръбта да те накара да забравиш, че ти си обичан не само от родителите си, но и от един брат, който те гледа от небето с гордост. Живей за двамата. Нека твоето бъдеще бъде изпълнено с онази същата любознателност, която Бен имаше. Когато се чувстваш сам, помни, че ти си част от неговата радост.

Днес, когато излезете оттук, носете със себе си това обещание: „Блажени са онези, които скърбят, защото те ще бъдат утешени“. Утехата не означава, че болката изчезва, а че тя вече не е последната дума. Последната дума е „възкресение“. Последната дума е „любов“. Не се страхувайте от утрешния ден. Бог държи всяка ваша сълза в ръката Си. И когато видите птица в небето или чуете шума на прелитащ самолет, знайте, че това е малък поздрав от онзи, който вече е на Банкета на небесата. Той е у дома. И той ви чака там, където няма нито сълзи, нито болка, а само светлина. Амин.