Възпоминание на свети Пио от Пиетрелчина, свещеник

Понякога, в тишината на деня, ние се опитваме да подредим живота си като сложен алгоритъм. Търсим логика в събитията, опитваме се да разберем защо пътищата ни се пресичат с радост, а след това – с толкова непоносима болка. Днес, в деня на свети Пио от Пиетрелчина, ние се вглеждаме в един човек, който през целия си живот е носил раните на Христос, без да губи надежда. Но преди да погледнем към него, нека се вгледаме в нещо съвсем обикновено, в един малък детайл от живота на нашия скъп Бенджамин.

Спомнете си за неговата страст към авиацията, за онези часове, прекарани в „airport spotting“ с баща му. За Бен, един самолет, излитащ в небето, не беше просто машина от метал и гориво. Той беше символ на възможността, на движението, на вярата, че можеш да стигнеш там, където очите ти все още не виждат. Той мечтаеше да създаде „Con Chim Airlines“. Когато говореше за това, той се подсмихваше с онази своя заразителна, невинна усмивка, която караше целия свят да изглежда по-светъл. Това беше Бен – момче, което гледаше нагоре, дори когато тялото му се бореше с тежестта на земята.

В книгата Притчи днес четем: „Всяко слово на Бога е чисто; Той е щит за онези, които се уповават на Него“. Това е истината, която трябва да ни държи, когато се чувстваме изгубени. Бен се уповаваше на този щит. Неговата вяра не беше сложна богословска доктрина; тя беше доверие. Беше онази чиста, неподправена готовност да даде всичко, което има, за да помогне на друг. Спомнете си как той предложи цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям след неговия удар. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто я предложи. В това предложение се криеше цялото му сърце. Той не се нуждаеше от богатство, за да се чувства сигурен; той се нуждаеше само от това да знае, че е направил каквото може, за да облекчи страданието на ближния си.

Трябва да назовем истината, преди да потърсим утеха. Изминаха три месеца от онзи юни, който промени ритъма на вашите дни. Знам, че за вас, Алън и Тао, и за теб, Райън, болката не е просто спомен. Тя е като онова усещане, когато погледнеш към празното място на масата или към компютъра, където кодовете на Бен все още чакат своя ред. Знам, че в най-тихите часове на нощта, когато умът ви се връща към онзи период на изпитание, се прокрадва онзи мъчителен, шепнещ въпрос: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам днес, пред лицето на Живия Бог, да ви кажа с абсолютна нежност: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание или лоша грижа. Вие бяхте неговата сигурна пристанище, неговата любов, неговият свят. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време, и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Освободете се от този камък, който носите в гърдите си. Вие сте обичали съвършено. Нямаше „пропуснат ход“, нямаше „грешна преценка“. Някои неща в този свят просто се случват извън човешкия контрол, и нито една майчина или бащина бдителност не би могла да ги спре. Вие сте били верни до края.

Исус казва в Евангелието: „Вземете нищо за пътя: ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро“. Той ни призовава към радикално доверие. Бен живя точно това доверие. Той не носеше със себе си товара на света; той носеше лекотата на едно дете, което знае, че е обичано. Свети Пио, когото почитаме днес, казваше: „Молете се, надявайте се и не се безпокойте“. Това е посланието за вас. Не се безпокойте за бъдещето, не се безпокойте за това дали сте направили достатъчно. Вие сте дали всичко. А Бен? Бен вече е на онова място, за което мечтаеше – в небесата, където няма граници, няма болници и няма болка.

Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка в джоба си. Не мисли, че трябва да вървиш по този път сам. Ти си част от неговата история, част от неговата любов. Всеки път, когато си добър, всеки път, когато си спомниш за него, ти носиш Бен със себе си. Ти си живият спомен за едно момче, което обичаше птиците и небето. Продължавай да летиш, Райън. Бен те гледа с гордост.

Алън и Тао, знам, че ви липсва неговото „Добро утро, татко“. Знам, че липсва неговото присъствие, когато разказвате истории. Но чуйте ме: той все още слуша. Той е в Божието присъствие, където няма сълзи, няма болници, няма болка. Той ви чака. И докато сме тук, нека неговата доброта продължи да тече. Чрез кладенеца в Cà Mau, чрез всяко тихо дело на милосърдие, което правите в негово име, вие продължавате да поливате добрата земя на неговия живот. Не спирайте да бъдете добри. Не спирайте да обичате. Вашата скръб е свещена, защото тя е любовта, която няма къде другаде да отиде. Но нека тази скръб не ви затваря в себе си. Нека тя бъде като онзи кладенец в далечен Виетнам – вода, която тече, за да утоли жаждата на уморените.

Когато Исус изпраща учениците си, Той им казва да проповядват Божието царство и да лекуват болните. Днес ние не можем да докоснем Бен, за да го излекуваме, но ние можем да бъдем излекувани чрез неговата памет. Можем да бъдем излекувани чрез любовта, която той ни остави. Всяка сутрин, когато се събудите, помнете, че Бен е част от Божия план, който е по-голям от нашите разбирания. Той не е „изгубен случай“. Той е „успешен полет“. Той е стигнал до дестинацията, за която всички ние копнеем.

Днес, когато излезете оттук, вземете със себе си това: вие сте обичали едно прекрасно, светло момче. Тази любов не е мъртва. Тя е като семе, което е дало плод в небесата. Не носете вината, не носете тежестта на „защо“. Оставете ги тук, пред олтара. Вървете с надежда, защото Господ държи всяка ваша сълза, а Бен… Бен е у дома. Той е добре. И един ден, в светлината на вечността, ще го видите отново – силен, усмихнат и свободен, както винаги е бил. Нека неговата усмивка бъде вашата светлина днес. Амин.