Възпоменание на свети Игнатий Антиохийски, епископ и мъченик

Когато застанете пред прозореца в ранната утрин, преди светът да е започнал да шуми, често забелязвате как една птица каца на перваза. Тя е малка, лека, сякаш съвсем беззащитна срещу вятъра, който тресе клоните навън. И все пак тя се задържа там. Тя не се бори с бурята с някаква титанична сила; тя просто има крила, създадени за небето. Днес, в това възпоменание на свети Игнатий Антиохийски – който написа онези прекрасни писма по пътя към своя мъченически венец, копнеещ да бъде истинска пшеница, смляна от зъбите на зверовете, за да стане чист хляб за Христа – ние се събираме тук, за да си припомним, че нашият живот не завършва с праговете на земята.

Погледнете към първото четиво днес от посланието на свети апостол Павел до ефесяните. Павел не се уморява да благодари за вярата на своите братя и сестри, но моли нещо изключително: „Дано Богът на нашия Господ Исус Христос, Отец на славата, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете“. И след това идва онази фраза, която сякаш прорязва тъмнината като лъч светлина: „да бъдат просветени очите на сърцата ви, за да разберете каква е надеждата на вашето призвание“. Павел не говори за някаква суха теология. Той говори за дълбокото, вътрешно виждане на душата, която е разбрала, че Бог е вдигнал Христа от мъртвите и Го е поставил „далеч над всяко началство, власт, сила и господство“. Представете си тази неизмерима сила – същата сила, която възкреси Исус от мрака на гроба. Това не е далечна космическа енергия; това е любов, която побеждава дори последната тишина на смъртта.

И тук, докато тези думи за величието и силата отекват в тишината на нашите души, нека бъдем напълно честни. Нека не бързаме да прескачаме към лесни отговори. Знам, Алън и Тао, знам, Райън, че когато човек носи тежестта на загубата – когато минат тези четири месеца, откакто нашият скъп Бенджамин Во премина в домовете на вечността – думите за „превъзходното величие на Неговата сила“ могат понякога да звучат като далечен планински връх, покрит с мъгла, до който краката ви просто нямат сили да се изкачат. Има дни, когато тишината в стаята му сутрин е толкова тежка, че човек се пита къде е отишло онова ежегодно очакване на полетите, онова тихо „Добро утро, татко“, което винаги посрещаше баща му, когато той слизаше долу. Може би в тишината на нощта се прокрадва онзи мъчителен, тих въпрос, който измъчва толкова много родители: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах в онези дни на борба?“. Искам днес, пред лицето на Живия Бог, да ви кажа с абсолютна и нежна сигурност: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание, от някакво решение или от грижа, която не сте dali. Вие бяхте неговото сигурно пристанище на земята. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време и вие трябва да спрете да се обвинявате самите себе си. Някои изпитания идват в този свят извън всякакъв човешки контрол – нито една майчина бдителност, нито една бащина грижа не биха могли да ги спрат, защото те не произлизат от нищо, което сте направили или сте пропуснали да направите. Свалете този непоносим камък от раменете си. Вие сте обичали Бен съвършено. Бог е взел останалото в Своите любящи ръце.

Защото нека чуем днешното Евангелие от Лука. Исус казва на своите ученици: „Когато ви доведат в синагогите, при началствата и властите, не се грижете как или какво да отговорите… защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете“. Представете си тази сцена. Учениците се страхуват от бъдещето, от това, което ги очаква зад следващия ъгъл. А Исус им казва да не се тревожат за думите, защото в най-трудния момент Духът ще бъде там. Бен беше момче, което обичаше реда, логиката и ясните структури – от сложните инфраструктури и AI до онази негова прекрасна мечта да създаде „Con Chim Airlines“, за която той говореше с онази чиста, неподправена усмивка, която караше всички около него да се радват. Той имаше ум на учен и сърце на ангел. Спомнете си онази невероятна чистота, когато на едва петнадесет години той каза на мама и татко, че е готов да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям, който тогава страдаше от инсулт. Той не разби касичката, не я изпразни показно пред всички – просто я предложи, защото за него любовта означаваше да бъдеш готов да отдадеш всичко, което имаш, за да облекчиш болката на друг.

Това е повратната точка за нас днес. Исус не ни обещава живот без кръст, но ни обещава, че никога няма да бъдем сираци в бурята. Св. Игнатий Антиохийски знаеше това добре; той пишеше на християните да не го лишават от мъченичеството, защото той искаше да стигне до Христа. Бен също е стигнал до този дом. Той не е изгубен в някаква празнота; той е в онази пълнота, за която говори апостол Павел – в тялото на Църквата, където Христос изпълва всичко във всичко. Когато Райън, твоят скъп брат, си спомня за пътуванията ви, за онези моменти, когато се качвахте по стълбите на самолетите с раници на гръб, или когато пазите картите с любимите самолети като спомен в телефона си, знай, че тази връзка не е прекъсната. Бен те гледа с онази същата топла усмивка. Той те чака по онзи светъл път, където вече няма болници, няма умора, няма сълзи.

Алън и Тао, вашата скръб е дълбока, защото вашата любов беше огромна. Но нека кладенецът в Cà Mau, който носи името на неговото средно име – Đại Dương, което означава „Велик океан“ – да бъде за вас жив знак, че любовта на Бен не е умряла. Водата тече, утолява жаждата на жадните, точно както неговото нежно присъствие продължава да напоява живота ви. Не се страхувайте от утрешния ден. Бог държи всяка сълза в Своята мека длан.

Когато излезете оттук днес, оставете тежестта на неизговорените въпроси пред този олтар. Вървете с мира на Христа. Погледнете към небето, когато чуете далечен рев на самолетен двигател, и си спомнете: Бен е в светлината, свободен, щастлив и у дома. Амин.