Празник на посвещението на Латеранската базилика в Рим

Има един тих, дълбок образ, който ни посреща още преди да осъзнаем накъде ни водят днешните четения – образът на водата, която извира изпод прага на храма. Представете си този малък струйник, който се появява от южната страна на олтарната част, съвсем тихо, почти незабележимо. И в същото време помислете за онези дни от нашия собствен живот, когато всичко изглежда сухо, когато умората или скръбта пресушават почвата под краката ни. В пророчеството на Езекиил тази вода не остава малка. Тя расте, тя се превръща в река, която носи живот навсякъде, където премине. Където се докосне до солената, мъртва вода, морето става прясно. По бреговете ѝ растат дървета, чиито плодове не липсват и чиито листа служат за изцеление. Това е водата, която тече от сърцето на Бога.

Когато мисля за този поток, който преобразява всичко по пътя си, не мога да не се сетя за нашето момче, за Бенджамин. Бен имаше ум, който обичаше структурата и реда – той можеше да се потопи в сложни мрежи, да изучава инфраструктури и да говори за бъдещето с удивление. Но около него винаги имаше едно друго течение: тихото течение на неговата доброта, онази чиста и необикновена обич, която той раздаваше без думи. Спомнете си онова негово предложение, когато беше на петнадесет години и поиска да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям в тежък момент. Той не я разби шумно, не я изпразни публично – той просто я предложи, готов да даде всичко, което имаше, за да облекчи болката на друг. В това предложение се криеше същата онази жива вода от храма: любов, която не се пази за себе си, а тече към другите.

Нека поспрем тук. Нека бъдем напълно честни пред това олтарно пространство. Изминали са около четири месеца, откакто Бен си отиде у дома при Бога. Алане, Тао, Райън… знам какво означава тази тишина в къщата, където още отеква онова негово сутрешно „Добро утро, татко“, което никога не пропусна. Знаем онази тежест, която понякога се спуска без предупреждение, и онези въпроси, които тихо се въртят в съзнанието: „Можех ли да направя още нещо? Имаше ли знак, който изпуснах?“. Искам да ви кажа с пълната истина на Евангелието: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която Бен пренесе с толкова достойнство, никога не е била ваша вина. Тя не е резултат от пропуснато внимание, нито от решение, което сте взели или пропуснали. В този свят има бури, които идват напълно извън човешкия контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Свалете този камък от раменете си. Бог не ви обвинява; Той ви прегръща. Вие обичахте Бен съвършено, до последния му дъх.

В Евангелието днес Исус влиза в храма в Йерусалим и изгонва онези, които са го превърнали в пазар. И когато книжниците го питат за знак с каква власт прави това, Той им отговаря с думи, които те тогава не успяват да разберат: „Разрушете този храм, и в три дни ще го въздвигна“. Те мислеха за каменните стени, строени десетилетия. Но Исус говореше за храма на Своето тяло. Той ни казва нещо фундаментално: истинският дом на Бога не е просто сграда от камък и дърво, а човекът. Апостол Павел го потвърждава в посланието до коринтяните: „Нима не знаете, че вие сте храм Божий и че Духът Божий живее във вас?“. Бен беше такъв храм – място, където светлината на Духа се отрази толкова чисто, макар и за кратко време на тази земя.

Райън, ти си тук, носейки в себе си паметта за твоя брат. Ти знаеш какво е да споделяш едни и същи пространства, същите мечти, същата кръв. Когато ти липсва онзи споделен смях, когато усетиш празното място до себе си, помни, че ти не си сам. Ти носиш в себе си част от този живот. Продължавай напред с онази смелост, която Бен притежаваше на игрището и в ежедневието си. Живей така, че да бъдеш свидетел на онази любов, която смъртта не може да погълне. Ти си обичан – от своите родители, от своето семейство и от братята си на небето.

Искам да ви оставим с един образ, който да отнесете вкъщи. Когато баща му Алън сънуваше онзи сън през лятото, в който двамата стояха на прага и Бен говореше за това, че е преминал през всичко и че всичко е наред, или когато мислим за онзи негов любим свят на полета и полетите, които той толкова много обичаше – представете си Бенджамин сега там, където няма болка, където водите от храма се сливат с вечността. Той ви гледа с онази своя топла усмивка и ви казва тихо: „Не се бойте, всичко е на ред“. Когато излезете оттук, оставете тревогите си при този олтар. Нека Божията благодат ви пази, нека мирът, който надвишава всяко човешко разбиране, изпълни домовете ви, и нека любовта на нашия Господ ви води стъпка по стъпка през всеки утрешен ден. Амин.