Сряда от двадесет и деветата седмица през годината

Понякога, в тишината на една стая, човек спира вниманието си върху нещо съвсем обикновено – например, върху ключовете, оставени до вратата, или върху обувките, които стоят там, сякаш чакат своя собственик да се върне у дома. Тези предмети са тихи свидетели на един живот, който е бил изпълнен с движение, с планове, с очакване. Днес, в тази сряда, ние се събираме, за да размислим върху това какво означава да чакаш. Четири месеца са изминали, откакто нашият скъп Бенджамин Во завърши своя земно пътуване, и за мнозина от вас, Алън, Тао и Райън, всеки нов ден е като очакване, в което сърцето се учи да бие в един нов ритъм.

В първото четиво днес апостол Павел ни говори за „тайната, скрита от векове в Бога“. Той пише, че му е дадена благодатта да проповядва „неизследимите Христови богатства“. Павел не говори за богатства, които можем да преброим или да сложим в сейф. Той говори за един план, за една вечна цел, която Бог е осъществил в Христос Исус. Тази тайна е, че ние имаме „дръзновение и увереност в достъпа чрез вярата в Него“. Представете си това: увереност в достъпа до Бога. Дори когато земята под краката ни се люлее, дори когато сърцето ни е разбито от липсата на един обичан човек, ние имаме достъп до Отца. Ние не сме извън този план; ние сме в центъра на Божията грижа.

Бен разбираше това, макар и по своя си, уникален начин. Той беше момче на „системите“ – той обичаше да разгадава как работят нещата, от сложните облачни инфраструктури до мечтата му да създаде „Con Chim Airlines“. Той гледаше на света с очите на човек, който знае, че всичко има своето място и своето време. Спомням си как той, с онзи свой остър ум, можеше да обсъжда технологии с такава лекота, че да накара възрастните около него да се усмихват от удивление. Но това, което правеше Бен специален, не беше само неговият интелект. Беше неговата готовност да бъде „буден“ за нуждите на другите. Спомнете си онова негово желание – толкова чисто, толкова неподправено – да предложи цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто я предложи. В това предложение се съдържаше същината на неговата вяра. Той разбираше, че да бъдеш „управител“ на живота си означава да бъдеш готов да дадеш всичко, когато любовта го изисква. Той беше „верен и разумен управител“ на времето, което му бе дадено.

Но нека спрем тук, преди да продължим към надеждата. Трябва да бъдем напълно честни. Знам, Алън и Тао, знам, Райън, че има дни, в които думите за „Божия план“ звучат като далечно ехо, което не достига до дълбините на вашата скръб. Има вечери, в които тишината в дома е толкова гъста, че човек се пита дали изобщо има смисъл да продължава да чака, когато най-скъпото му е далеч. Може би в тези часове на нощта се прокрадва онзи мъчителен, шепнещ въпрос: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам днес, пред лицето на Живия Бог, да ви кажа с абсолютна нежност: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание, от липса на грижа или от някакво ваше решение. Вие бяхте неговото сигурно пристанище, неговата любов, неговият свят. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Някои неща в този свят просто се случват извън човешкия контрол и нито една майчина или бащина бдителност не би могла да ги спре. Вие сте дали всичко, а Бог е взел останалото в Своите ръце. Свалете този камък от раменете си. Вие сте обичали съвършено.

Погледнете сега повратната точка в днешното Евангелие. Исус ни казва: „Бъдете готови, защото в час, в който не мислите, Син Човечески ще дойде“. Това често ни плаши. Но чуйте обещанието, което следва: „Блажен онзи слуга, когото господарят му, при идването си, намери, че прави така“. Исус не говори за господар, който идва да накаже, а за такъв, който идва да възнагради верността. Той говори за един свят, в който „той ще се препаше, ще ги настани да седнат и ще дойде да им прислужва“. Това е Богът, в Когото вярваме. Той не е господар, който стои отдалечен; Той е Този, Който идва да ви служи в скръбта ви. Той е там, когато Райън си спомня за брат си. Той е там, когато Алън и Тао усещат празнотата. Той не чака вие да Го намерите; Той вече е там, прислужвайки ви със Своята нежна милост.

Бен беше като онзи слуга, който не чакаше господаря си с тревога, а с готовност. Неговата любознателност, неговата нежна способност да се грижи за другите, неговата готовност да предложи всичко, което има – това бяха знаци на един живот, който вече живееше в „Банкета на небесата“. Той не живееше в бъдещето; той живееше в момента, в любовта към семейството си. И това е урокът за нас днес: да бъдем будни не означава да се тревожим за утре, а да обичаме днес. Да бъдем будни означава да забележим Божието присъствие в малките неща – в една усмивка, в един спомен, в надеждата, че любовта е по-силна от смъртта.

Райън, ти носиш в себе си част от тази светлина. Ти си братът, който познаваше Бен най-добре. Не се страхувай да живееш пълноценно, защото Бен би искал точно това. Той би искал да види как ти се издигаш, как летиш, как преследваш своите мечти. Той е твоят ангел, който те пази, докато ти растеш. Неговото присъствие не е далеч; то е в твоята доброта, в начина, по който се усмихваш, в начина, по който обичаш родителите си. Ти не си сам в това пътуване.

Алън и Тао, вашата скръб е свещена, защото тя е доказателство за една любов, която не познава граници. Не се страхувайте от утрешния ден. Бог държи всяка ваша сълза. И когато усетите тежестта на отсъствието му, спомнете си за кладенеца в Cà Mau. Водата тече, за да утоли жаждата на бедните, точно както любовта на Бен продължава да напоява живота на другите. Неговото име, Đại Dương – „Велик океан“ – е пророческо. Любовта му не се събира в един кратък живот; тя се разлива, тя дава живот, тя носи надежда. Тя е като самолет, който лети високо над облаците – дори когато не го виждате, той е там, той лети.

Когато излезете оттук днес, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете ги тук, пред олтара. Вървете с надежда. Всяка сутрин, когато погледнете към небето и видите прелитащ самолет, спомнете си за Бен. Той не е в самолета, той е в светлината на Отца. Той е свободен. Той е у дома. Вървете с този мир, знаейки, че сте обичали добре и че сте били обичани от едно момче, чието сърце беше голямо колкото океана. Нека неговата усмивка ви води днес и завинаги. Амин.