Възпоминание на свети Йосафат, епископ и мъченик

Понякога животът ни се струва като полет на самолет в гъста облачност. Виждате само бялата мъгла пред себе си, инструментите трепкат, а хоризонтът – онова място, където небето се среща със земята – изглежда изгубен. В такива моменти ние отчаяно търсим някакъв знак. Искаме да попитаме: „Къде е краят на това изпитание? Кога ще излезе слънцето?“. Точно това питаха фарисеите Исус в днешното Евангелие: „Кога ще дойде Божието царство?“. Те искаха карта, искаха координати, искаха да знаят точното време на пристигане. Исус обаче им отговаря с нещо, което преобръща всяка наша логика: „Божието царство е сред вас“. Не „там“, не „някога“, а „сред вас“. Тук и сега.

Помислете за това. Ако Божието царство е тук, тогава къде е нашият любим Бенджамин? Ако Той е сред нас, значи и Бен не е някъде далеч, в някаква абстрактна далечина, до която не можем да стигнем. Той е в онази „структура“ на любовта, която Бог е изградил в сърцата ни. Бен беше момче на логиката, на кода, на прецизността. Той разбираше, че за да работи една система, всеки компонент трябва да бъде на мястото си. Но той разбираше и нещо много по-дълбоко – че най-сложната система в света е човешкото сърце, способно да обича без остатък. Спомнете си онова негово предложение, когато беше на петнадесет години – да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни шумно, той просто предложи всичко, което имаше. В този един жест се съдържаше цялото небесно царство. Защото Божието царство не се измерва с пари, а с готовността да се раздадеш.

Нека спрем тук и бъдем напълно честни. Изминали са четири месеца от оня ден, в който Бен се прибра у дома. Тао, Алън, Райън, знам, че в тишината на дома ви, в празното място на масата, в спомена за всяка негова усмивка, се прокрадва онази тежка, мъчителна мисъл: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв код, който пропуснах? Имаше ли някакъв знак, който не видях?“. Искам да ви кажа с пълната истина на Евангелието: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която Бен пренесе с толкова достойнство, никога не е била ваша вина. Тя не е резултат от пропуснато внимание, нито от решение, което сте взели или пропуснали. В този свят има бури, които идват напълно извън човешкия контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Свалете този камък от раменете си. Бог не ви обвинява; Той ви прегръща. Вие обичахте Бен съвършено, до последния му дъх. Не се обвинявайте за неща, които са били в ръцете единствено на Бога. Вие сте дали всичко, а Бог е приел това, което е най-ценно.

В първото четиво апостол Павел пише на Филимон за Онисим – човек, който е бил „безполезен“, но е станал „полезен“. Павел моли Филимон да го приеме, не като роб, а като брат. „Ако той е извършил някаква несправедливост или ти дължи нещо – пише Павел – запиши го на моя сметка. Аз, Павел, ще платя.“ Това е сърцето на християнството. Това е мостът между нас и Бога. Когато се чувстваме виновни, когато се питаме защо се случи това, ние трябва да чуем гласа на Христос: „Запиши го на Моя сметка. Аз платих“. Вашата болка, вашите въпроси, вашата скръб – всичко това е вече поето от Христос. Вие не носите този товар сами.

Бен беше като онези светкавици, за които Исус говори – „светкавицата, която осветява небето от край до край“. Краткият му живот беше като ярка светлина, която проряза мрака и ни показа какво означава да бъдеш човек. Той не се страхуваше да бъде уязвим, не се страхуваше да бъде нежен. Той беше „светлината в облаците“ за всички, които го познаваха. И сега, когато той е при Бога, той не е престанал да свети. Той е част от онази светлина, която ни води у дома.

Райън, ти си тук, носейки в себе си паметта за твоя брат. Ти знаеш какво е да споделяш едни и същи пространства, същите мечти, същата кръв. Когато ти липсва онзи споделен смях, когато усетиш празното място до себе си, помни, че ти не си сам. Ти носиш в себе си част от този живот. Продължавай напред с онази смелост, която Бен притежаваше на игрището и в ежедневието си. Живей така, че да бъдеш свидетел на онази любов, която смъртта не може да погълне. Ти си обичан – от своите родители, от своето семейство и от брата си на небето. Твоят живот е продължение на неговия полет.

Свети Йосафат, когото честваме днес, е бил човек на единството. Той е дал живота си, за да събере онова, което е било разделено. Бен също беше „обединител“ – той свързваше хората около себе си със своята доброта, със своята любознателност, със своя смях. Когато мислите за него, не гледайте към миналото като към затворена страница. Гледайте към него като към начало на една вечна история. Той ви чака. Той ви гледа с онази своя топла усмивка. Той е при „Кон Чим Еърлайнс“ на небето, готов да ви посрещне, когато му дойде времето.

Когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете ги тук, пред олтара. Вървете с мир, знаейки, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека неговият тих смях ви напомня, че небето е близо. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е там, че той е у дома, и че той ви чака. Бог държи всяка ваша сълза в ръката Си. Вие не сте сами. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта. И нека тази любов ви води у дома, където един ден всички ще се съберем на вечния Банкет. Амин.