Възпоменание на светите Ангели Пазители

Днес, в този ден на светите Ангели Пазители, ние се вглеждаме в едно небесно присъствие, което е толкова близо до нас, че често забравяме да го забележим. Представете си дете, което се взира в небето, проследявайки траекторията на самолет, който лети високо над облаците. Това беше Бенджамин. Той не просто гледаше нагоре; той разбираше логиката на полета, той се възхищаваше на прецизността на машините, той мечтаеше да изгради „Con Chim Airlines“. За него небето не беше празнота, а път, изпълнен с възможности, с любопитство и с онази чиста радост, която само едно дете може да притежава. Днес, когато споменаваме Бен, ние не говорим за някой, който си е отишъл в далечното никъде, а за един от онези „малки“, чиито ангели, както ни казва Исус, винаги гледат лицето на Небесния Отец.

В първото четиво днес, Йов стои пред лицето на Бога, обвит в бурята на своето страдание. Той задава въпроси, които всички ние сме задавали в тъмните часове: „Кой е пътят към жилището на светлината? Къде е мястото на мрака?“. Йов е човек, който е загубил всичко, което е смятал за свое – своите деца, своето здраве, своето разбиране за справедливост. Той се чувства малък, безпомощен, неспособен да разбере Божиите пътища. „Аз съм нищожен“, казва той, „какво да Ти отговоря? Слагам ръката си на устата си“. Тези думи на Йов не са признание за поражение, а начало на едно ново смирение. Това е моментът, в който човек спира да се опитва да контролира бурята и започва да се доверява на Този, Който я държи в ръцете Си.

Алън, Тао, Райън, знам, че за вас тези три месеца от юни насам са били като преминаване през безкрайна буря. Знам, че празнотата, която Бен остави след себе си, не е просто липса на присъствие, а присъствие на липса. Тя е в тишината на сутринта, когато вече не чувате неговото „Добро утро, татко“. Тя е в спомена за онова момче, което с такава нежност и гордост се грижеше за малкия си брат Райън, държащ го в ръцете си, докато самият той беше още дете. Знам, че в моментите на тишина, когато умът ви се връща към онзи период, се прокрадва онзи мъчителен, шепнещ въпрос: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам днес, пред лицето на Живия Бог, да ви кажа с абсолютна нежност: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание или лоша грижа. Вие бяхте неговото сигурно пристанище, неговата любов, неговият свят. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време, и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Освободете се от този камък, който носите в гърдите си. Вие сте обичали съвършено. Нямаше „пропуснат ход“, нямаше „грешна преценка“. Някои неща в този свят просто се случват извън човешкия контрол, и нито една майчина или бащина бдителност не би могла да ги спре. Вие сте били верни до края. Бог не ви обвинява, Той ви прегръща.

В Евангелието днес учениците питат Исус: „Кой е по-голям в небесното царство?“. Те търсят йерархия, търсят сигурност чрез сравнение. И какво прави Исус? Той не им дава лекция по теология. Той не ги порицава с гняв. Той прави нещо, което променя всичко: „викна едно дете, постави го сред тях и рече: ...който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство“. Това е „turn“ – повратната точка на нашия ден. Исус поставя детето в центъра. Той ни казва, че величието не е в това да си най-силен или най-умен, а в това да бъдеш като дете – да бъдеш приет, да бъдеш обичан, да бъдеш държан близо. Бен беше точно такова дете. Той беше блестящ, да – той разбираше технологиите по-добре от мнозина възрастни – но в сърцето си той остана дете, което се доверява. Спомнете си онази снимка, на която той и Райън са заедно, с онези нежни, чисти усмивки. В тези очи нямаше амбиция за власт. Там имаше само любов към брата, любов към семейството.

Помислете за онзи момент, когато Бен, само на 15 години, предложи да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто я предложи. В това предложение се криеше цялото му сърце. Той не се нуждаеше от богатство, за да се чувства сигурен; той се нуждаеше само от това да знае, че е направил каквото може, за да облекчи страданието на ближния си. Това е „умът на Христос“. Това е душа, която вече е узряла за небето. Бен беше момче, което знаеше как да дава, без да иска нищо в замяна. Той беше като онези ангели, които не търсят слава, а просто служат на Божията любов.

Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка в джоба си. Не мисли, че трябва да вървиш по този път сам. Ти си част от неговата история, част от неговата любов. Всеки път, когато си добър, всеки път, когато си спомниш за него, ти носиш Бен със себе си. Ти си живият спомен за едно момче, което обичаше птиците и небето. Продължавай да летиш, Райън. Бен те гледа с гордост. Той не те е оставил; той просто те чака по-напред по пътя, в онази светлина, за която всички ние копнеем. Той е твоят ангел, който те пази, докато ти растеш и откриваш своя собствен път в небето.

Алън и Тао, знам, че ви липсва неговото „Добро утро, татко“. Знам, че липсва неговото присъствие, когато разказвате истории. Но чуйте ме: той все още слуша. Той е в Божието присъствие, където няма сълзи, няма болници, няма болка. Той ви чака. И докато сме тук, нека неговата доброта продължи да тече. Чрез кладенеца в Cà Mau, чрез всяко тихо дело на милосърдие, което правите в негово име, вие продължавате да поливате добрата земя на неговия живот. Не спирайте да бъдете добри. Не спирайте да обичате. Вашата скръб е свещена, защото тя е любовта, която няма къде другаде да отиде. Но нека тази скръб не ви затваря в себе си. Нека тя бъде като онзи кладенец в далечен Виетнам – вода, която тече, за да утоли жаждата на уморените.

Исус казва: „Вижте да не презирате нито един от тия малките; защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“. Това е обещанието за днешния ден. Бен не е изгубен. Той е в светлината, която никога не залязва. Той е в присъствието на Бога, Който го познаваше по име, още преди той да се роди. Той е там, където всяко „защо“ намира своя отговор в прегръдката на Отца.

Когато излезете оттук днес, не носете със себе си тежестта на „защо“. Оставете я тук, пред олтара. Вървете с надежда. Всяка сутрин, когато погледнете към небето и видите прелитащ самолет, спомнете си за Бен. Той не е в самолета, той е в светлината. Той е свободен. Той е „Con Chim“ – птицата, която най-накрая се е завърнала у дома, в небето на Отца. Нека неговата усмивка бъде вашата светлина днес и завинаги. Амин.