В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Благодатта и мирът на нашия Господ Исус Христос да бъдат с всички вас.
Господи, помилуй. Христе, помилуй. Господи, помилуй.
Представете си за момент едно от онези тихи, ранни сутрини, когато светът още не се е събудил, а вие сте седнали пред екрана на компютъра, опитвайки се да подредите сложен код. Всичко е логично, всичко е в своите рамки – зъбните колела на логиката се задвижват от волята на ума. Бенджамин обичаше този свят. Той не просто гледаше на технологиите като на инструменти; той виждаше в тях структура, ред, възможност за полет. Спомнете си онова негово желание да създаде „Con Chim Airlines“. В това име – „Con Chim“ – имаше толкова много детска невинност и същевременно толкова много сериозност. За него това не беше просто игра; това беше мечта за издигане, за преодоляване на гравитацията, за това да бъдеш там, където небето се среща с яснотата на един млад, търсещ ум.
В днешното първо четиво, пророкът Йоан ни въвежда в самото сърце на реалността, която стои зад нашия свят. Той вижда отворена врата към небето. Той не вижда хаос. Той вижда престол. Вижда изумрудени ореоли, светкавици, гръмотевици и онези четири живи същества, които не спират да извикват: „Свят, свят, свят е Господ Бог всемогъщ“. Това е небесната логика. Докато ние тук долу се опитваме да разберем защо нещата се случват така, както се случват, там горе всичко е съсредоточено в едно единствено нещо: поклонението пред Този, който е бил, който е и който ще бъде.
За вас, Алън и Тао, и за теб, Райън, изминали са пет месеца от оня ден през юни, в който Бен се прибра у дома при своя Създател. Пет месеца, в които всяка сутрин е била като опит да се разчете код, който вече не се поддава на логиката. Знаете ли, понякога в тишината на дома ви, когато погледнете към неговото място или към нещата, които е оставил, се прокрадва онази тежка, мъчителна мисъл: „Къде сгрешихме? Какво пропуснахме? Можехме ли да направим повече?“. Искам днес, в светлината на тази небесна врата, която Йоан вижда, да ви кажа нещо, което трябва да влезе дълбоко в душите ви: Спрете да обвинявате себе си. Болестта на Бен, неговият път, който завърши толкова рано – това не беше ваша вина. Вие не сте пропуснали нищо. Нямаше скрит код, който да разчетете, нямаше знак, който да пренебрегнете. Животът понякога се сблъсква с бури, които са отвъд човешкия контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Бог не ви обвинява. Той не търси грешка във вашето обичане. Вие обичахте Бен съвършено. Свалете този товар. Той не ви принадлежи. Бог не праща болест; Бог приема в прегръдките си Своите деца, когато земният им път стигне до края, който никой от нас не може да предвиди.
В Евангелието днес Исус ни разказва притчата за талантите. Господарят раздава монети и иска от слугите си да търгуват, да участват в живота, да рискуват. Един от слугите обаче, парализиран от страх, заравя монетата си в земята. Той казва: „Страхувах се от теб, защото си строг човек“. Колко често ние, в нашата скръб, се опитваме да „заровим“ спомена за Бен, за да не ни боли? Колко често се опитваме да скрием любовта си, за да не я изгубим отново? Но любовта не е за заравяне. Тя е за търгуване, за инвестиране, за умножаване.
Бен не беше от онези, които заравят талантите си. Той беше момче, което предлагаше всичко. Помните ли онази негова готовност да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям? Той не я разби, не я изпразни шумно; той просто предложи. Това беше жестът на едно сърце, което не се страхуваше да се раздаде. Той не „зарови“ нищо. Той инвестира любовта си в хората, които обичаше. И тази инвестиция не е изгубена. Тя продължава да се умножава. Днес, чрез „Кладенеца на любовта“ в Ка Мау, всяка капка вода, която утолява жаждата на някое дете там, е като усмивката на Бен. Той не си е отишъл; той продължава да служи. Той продължава да бъде част от Божия план, който е много по-голям от нашите разбирания за време и пространство.
Райън, ти си тук. Ти си братът, който носи в себе си паметта за Бен. Знам, че понякога се чувстваш като пътник, който е изгубил своя спътник в полет. Но ти не си сам. Ти носиш в себе си част от неговата любознателност, от неговата смелост. Продължавай да гледаш към небето, не с тъга, а с надежда. Когато видиш самолет, спомни си, че Бен е на едно място, където няма нужда от тестове, където няма нужда от борба за оцеляване. Той е при Отца. Той е на „Банкета на небесата“. Там той е напълно здрав, напълно свободен, напълно Бен. Той те обича и те чака.
Знаете ли, баща му сподели за един сън – как чакат на опашка за сладолед и Бен плаща. В този сън има толкова много нежност. Бен е бил, е и ще бъде този, който се грижи, който е щедър, който е с вас. Бог ви дава този мир не като отговор на всички „защо“, а като присъствие в „сега“. Вярата не е в това да разберем всичко. Вярата е в това да продължим да вярваме, когато отговорите липсват. Вярата е в това да вярваме, че Бог държи всяка ваша сълза. Че Бог не е забравил нито една ваша молитва. Че Бенджамин е в ръцете на Този, Който го е създал с толкова любов. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта.
Когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете я тук, при олтара. Вървете с мир, знаейки, че сте дали всичко, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е у дома и че той ви гледа с онази своя топла, нежна усмивка. Бог е с вас. Вие не сте сами. Амин.
For the intentions entrusted to Ben on our prayer wall:
По думите на Спасителя и по Неговите наставления, ние дръзваме да кажем:
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин.
Нека Господ ви благослови и ви пази, като ви дава Своя мир. В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.
✝ Нека Всемогъщият Бог ви благослови: Отец и Син и Свети Дух. Амин.