Празник на свети апостол и евангелист Матей

Понякога, когато се разхождаме из тихо летище или наблюдаваме как един самолет се откъсва от пистата, за да се изгуби в синевата, ние усещаме онова странно, почти осезаемо присъствие на невидимото. В такива моменти човек разбира, че светът е много по-голям от това, което докосваме с ръцете си. Днес, в празника на свети Матей, ние се срещаме точно с такъв момент на преобразяване. Евангелието ни казва: „Исус минаваше... видя един човек на име Матей, седнал на митницата“. Това не е просто историческа бележка. Това е моментът, в който животът на един човек се разделя на „преди“ и „след“. Матей седеше на своето място, затънал в сметки, в числа, в логиката на света, която казва, че всичко има цена. И тогава Исус го погледна. Той не видя митаря, не видя грешника, не видя човека, когото обществото е отписало. Той видя едно призвание. Той видя Матей.

Нека задържим тази картина: човекът, който седи на своето работно място, и Погледът, който променя всичко. За нашия скъп Бенджамин, животът беше като един сложен, но красив алгоритъм. Той обичаше логиката, обичаше математиката, обичаше да подрежда света чрез своите кодове и своите мечти за „Con Chim Airlines“. Той беше момче, което разбираше, че животът има структура, че всяка част има своето място. Но повече от всичко, той беше момче, което разбираше езика на сърцето. Спомнете си онова негово предложение – толкова чисто, толкова невинно – когато, без никой да го подтиква, той изрази готовност да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не разби касичката, той не я изпразни показно, той просто я предложи. Това е сърце, което е разбрало най-важния урок на Евангелието: че истинското богатство не е в това, което трупаме, а в това, което сме готови да споделим. Бен не беше просто „брилянтен ум“. Той беше душа, която се отзова на призива на любовта, точно както Матей се отзова на призива на Исус.

Трябва да назовем истината, преди да потърсим утеха. Изминаха три месеца от онзи юни, който промени ритъма на вашите дни. Знам, че за вас, Алън и Тао, и за теб, Райън, болката не е просто спомен. Тя е като онова усещане, когато погледнеш към празното място на масата или към компютъра, където кодовете на Бен все още чакат своя ред. Знам, че в най-тихите часове на нощта, когато умът ви се връща към онзи период на изпитание, се прокрадва онзи мъчителен, шепнещ въпрос: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам днес, пред лицето на Живия Бог, да ви кажа с абсолютна нежност: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание или лоша грижа. Вие бяхте неговата сигурна пристанище, неговата любов, неговият свят. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време, и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Освободете се от този камък, който носите в гърдите си. Вие сте обичали съвършено. Нямаше „пропуснат ход“, нямаше „грешна преценка“. Някои неща в този свят просто се случват извън човешкия контрол, и нито една майчина или бащина бдителност не би могла да ги спре. Вие сте били верни до края.

Исус казва в Евангелието: „Не дойдох да повикам праведници, а грешници“. Той дойде за онези, които знаят, че имат нужда от лекар. Той дойде за вас. В моментите, когато се чувствате счупени, когато чувствате, че вярата ви е едва доловима нишка, знайте, че точно тогава Исус седи на вашата маса. Той не търси съвършенство; Той търси присъствие. Спомнете си съня на баща му – онази картина на Бен, който стои прав, здрав, дишащ свободно, казващ: „Бате, тестът мина, всичко е наред“. Това не е просто сън. Това е прозорец към реалността на Небето. Бен вече не е ограничен от времето, не е ограничен от физическата болка. Той е в Банкета на Небето, където всеки „тест“ е преминат, където всяка мечта за полет е станала реалност.

Свети Павел ни призовава днес: „Живейте достойно за званието, на което сте призвани, с пълно смирение и кротост, с дълготърпение, като се поддържате един друг с любов“. Това е вашият път сега. Вие сте призвани да живеете с онази същата нежност, която Бен носеше в себе си. Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка в джоба си. Не мисли, че трябва да вървиш по този път сам. Ти си част от неговата история, част от неговата любов. Всеки път, когато си добър, всеки път, когато си спомниш за него, ти носиш Бен със себе си. Ти си живият спомен за едно момче, което обичаше птиците и небето. Продължавай да летиш, Райън. Бен те гледа с гордост.

Алън и Тао, знам, че ви липсва неговото присъствие. Но чуйте ме: той все още е тук, в любовта, която продължава да тече чрез вас. Кладенецът в Cà Mau, всяко дело на милосърдие, което правите в негово име – това е неговият живот, който продължава да дава плод. Вие сте обичали едно прекрасно момче. Тази любов не е мъртва. Тя е като семе, което е дало плод стократно в Божиите ръце. Той беше момче, което с часове говореше за Boeing 737 и мечтаеше да свързва световете, и той наистина ги свърза – свърза вашите сърца в една обща молитва, която не спира.

Исус казва: „Искам милост, а не жертва“. Това е ключът към вашето изцеление. Не жертвайте себе си на олтара на вината. Не жертвайте мира си на олтара на „защо“. Приемете милостта, която Бог ви дава всеки ден. Приемете прегръдката на Неговата любов. Бен е у дома. Той е добре. И един ден, в светлината на вечността, ще го видите отново – силен, усмихнат и свободен, както винаги е бил. Нека неговата усмивка бъде вашата светлина днес. Вървете с надежда, защото Господ държи всяка ваша сълза, а Бен… Бен ви чака в светлината на вечния полет. Амин.