Четвъртък от тридесет и първата седмица през годината

Понякога най-дълбоките истини на вярата не се откриват в сложни богословски трактати, а в най-обикновените предмети, които оставяме след себе си. Мисля за Бенджамин – за неговия ум, който с лекота се справяше с логиката на машините и облачните инфраструктури, за неговата страст към авиацията, за онези часове, в които той и баща му се взираха в небето, проследявайки полета на поредния Boeing 737. Имаше една специфична, чиста радост в него, когато говореше за „Con Chim Airlines“. Беше като момче, което вече знаеше, че животът е полет, че той е по-голям от земята, по-голям от всичко, което можем да докоснем с ръцете си. Днес, когато четем как Павел смята всичко за „загуба“ заради превъзходството на познанието на Христос, ние се питаме: какво остава, когато загубим най-ценното си? Какво остава, когато сърцето ни е празно от присъствието на някого, когото сме обичали до безкрай?

Павел казва: „Всичко считам за загуба поради превъзходното познаване на Христа Исуса, моя Господ“. Това не е отказ от живота. Това е признание, че в сърцевината на всяка наша радост и всяка наша скръб стои Христос. Той не е далечен наблюдател. Той е Този, Който слиза, за да ни намери. И тук, в този момент, нека бъдем напълно честни. Четири месеца… четири месеца, откакто Бен премина в дома на Отца. Алън, Тао, Райън… знам, че в тишината на дома ви, в празното място на масата, в спомена за усмивката на Бенджамин, се прокрадва онази тежка, мъчителна мисъл: „Защо? Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам да ви кажа нещо, което е самата истина на Евангелието: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която Бен пребори с толкова достойнство, никога не е била ваша вина. Тя не е резултат от пропуснато внимание, нито от решение, което сте взели или не сте взели. Бог не ви обвинява. Той не е търсил кого да накаже. В този свят има бури, които идват извън всякакъв човешки контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Свалете този камък от сърцата си. Вие бяхте най-добрите родители, които Бен е можел да има. Вие го обичахте съвършено, до последния му дъх. Не се обвинявайте за неща, които са били в ръцете единствено на Бога. Вие сте дали всичко, а Бог е приел това, което е най-ценно.

В днешното Евангелие Исус ни разказва за пастира, който оставя деветдесет и деветте, за да намери едната изгубена овца. „И като я намери, слага я на раменете си с радост“. Това е образът на нашето спасение. Бен не е изгубен. Той е намерен. Той е на раменете на Добрия Пастир. Исус не го е изгубил в тъмнината на смъртта; Той го е прегърнал в светлината на вечността. Помислете за това: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената си овца“. Небето не е място на тишина и дистанция; то е място на тържество. И там, сред ангелите, нашият Бенджамин, с неговата любознателност и неговата невинност, сега участва в тази радост. Той, който винаги е искал да знае как работят нещата, сега познава самата Любов.

Бен беше момче, което знаеше какво е да се грижиш за другите. Спомнете си онова негово предложение – толкова характерно за него, толкова тихо и чисто – когато на петнадесет години той искаше да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни шумно, той просто предложи всичко, което имаше. В това предложение се криеше неговата светост. Той не се страхуваше да се раздаде. И сега, когато той стои пред престола на Агнето, той не е престанал да бъде нашият Бен. Той продължава да бъде момчето, което се грижи, момчето, което се усмихва, момчето, което мечтае за полети. Тази негова доброта не е изчезнала. Тя е като „кладенеца на любовта“, който носи неговото име – тя продължава да напоява сухата земя на този свят, да носи живот там, където има жажда.

Райън, ти си братът, който носи тази история в себе си. Ти си живият спомен за Бен. Ти си момчето, което сега трябва да продължи да мечтае за двамата. Не позволявай на скръбта да те накара да забравиш, че ти си обичан не само от родителите си, но и от един брат, който те гледа от небето с гордост. Когато усетиш тежестта на отсъствието му, помни, че ти носиш неговата усмивка в джоба си. Живей за двамата. Бъди любопитен, бъди смел, бъди добър. Твоят живот е продължение на неговия полет. Бъди като жената от притчата, която запалва светилник и мете къщата, докато не намери изгубеното. Търси радостта в малките неща, в спомените, в обещанието, че един ден ще бъдете отново заедно.

Има един образ, който днес искам да ви оставя. В днешното първо четиво Павел говори за „превъзходството на познанието на Христос“. Бенджамин сега знае това превъзходство. Той е в центъра на това познание. Когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете ги тук, пред олтара. Вървете с мир, знаейки, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека неговият тих смях, като прелитащ в далечината самолет, ви напомня, че небето е близо. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е там, че той е у дома, и че той ви чака. Бог държи всяка ваша сълза в ръката Си. Вие не сте сами. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта. И нека тази любов ви води у дома, където един ден всички ще се съберем на вечния Банкет. Амин.