Петък от двадесет и деветата седмица през годината

Понякога, когато човек се разхожда из тихите зали на едно летище или просто наблюдава как хората бързат покрай стъклените прозорци с куфари в ръка, вниманието му се спира на малките детайли – на едно разтворено разписание, на часовника на стената, който отброява минутите до излитането. Ние сме свикнали да гледаме знаците около нас, да търсим посоката, да се опитваме да разберем накъде отиваме. Днес, в този петък, четири месеца след като нашият скъп Бенджамин Во завърши своето земно пътуване, ние се събираме тук, за да чуем какво ни казва Господ за времето, в което живеем, и за знаците на Неговата любов.

В първото четиво апостол Павел ни призовава с толкова много топлота: „Да живеете достойно за званието, на което сте призвани, с всяко смирение и кротост, с дълготърпение, като се понасяте един друг с любов“. Павел говори за единство – за едно тяло и един Дух, за една надежда, за един Господ, една вяра, едно кръщение, за един Бог и Отец на всички. Помислете за това. Бен беше момче, което по свой собствен, тих и удивителен начин разбираше какво означава да свързваш хората. Той не беше просто момче с изключителен ум, който на четиригодишна възраст решава задачи за осми клас и разгадава сложни облачни технологии. Той беше момче, чието сърце се усмихваше на света. Спомнете си онези негови моменти на чисто щастие, когато с по-малкия му брат Райън се смееха в кухнята, докато приготвяха морска храна, или когато с баща си разговаряха за новата му авиокомпания, изпълнена с детска радост и лекота – онази мечта за „Con Chim Airlines“, за която той винаги говореше с кикот и светлина в очите. Бен носеше в себе си това единство, тази връзка, която не разделя, а събира.

Но нека спрем тук, преди да продължим към надеждата. Трябва да бъдем напълно честни. Знам, Алън и Тао, знам, Райън, че има дни, в които думите за „единство“ и „мир“ звучат като далечно ехо срещу стената на една тежка тишина. Има вечери, в които празнината в дома е толкова крещяща, че сякаш спира дъха. Може би в часовете, когато сънят не идва, се прокрадва онзи тих, мъчителен въпрос: „Защо не видяхме знаците навреме? Можехме ли да направим нещо повече?“. Искам днес, пред лицето на Живия Бог, да ви кажа с абсолютна нежност: вие сте направили всичко, което човешко сърце може да направи. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание или от някакво решение. Вие бяхте неговият свят, неговото сигурно пристанище. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Някои бури в този живот идват извън нашия контрол, без никой да има вина. Свалете този камък от раменете си. Вие сте обичали Бен съвършено, до последния дъх.

И ето как днешното Евангелие идва да разтърси нашето ежедневие. Исус казва на тълпите: „Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: дъжд ще вали... А лицето на земята и на небето защо не можете да разпознаете?“. Исус ни кара да се вгледаме по-дълбоко. Не става въпрос само за метеорологични знаци; става въпрос за разпознаване на момента, за това да уловим къде е Бог в нашия живот, преди да стане късно. Той ни призовава да уредим отношенията си, да бъдем в мир, да не оставяме нещата за утре, защото времето, което имаме заедно, е свято и крехко.

Погледнете как Бен живееше този призив, дори без да чете богословски книги. Спомнете си онази удивителна история, когато петнадесетгодишният Бен каза на мама и татко, че е готов да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям, който тогава страдаше от удари. Той не я разби, не я изпразни показно, за да се похвали – той просто я предложи. Предложи всичко, което имаше, без задънчени мисли, без страх. Това е чистотата на Евангелието, която се ражда в едно младо сърце. Бен разбра същността на живота много по-рано от мнозина: животът не се мери в това какво пазиш за себе си, а в това колко свободно можеш да го предложиш от любов.

Райън, ти си братът, който помни този сняг, тези пътувания до Дубай, тези хилени моменти в колата на задната седалка. Ти не си сам. Бен те гледа от небето с онази същата топла усмивка. Всеки път, когато си добър, когато продължаваш напред с кураж, ти носиш частица от него в своето сърце. Той е твоят ангел, който те пази в тишината.

Алън и Тао, вашата скръб е свещена, защото е мярка за вашата огромна любов. Не се страхувайте от утрешния ден. Бог държи всяка ваша сълза в ръката Си. Когато ви е тежко, спомнете си за онези тихи моменти на радост, за онази чиста любов, която няма край. Бен е на сигурно място, в светлината на Отца, където няма болка, а само вечна пролет.

Когато излезете оттук днес, носете в себе си това: любовта не умира. Тя продължава да тече като чиста вода, като онази тиха благословия, която остава след нас. Вървете с мир, знаейки, че сте обичали добре и че Бен ви чака в дома на Отца. Амин.