В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Нека Божията благодат и мир да бъдат с всички вас днес, докато се събираме в Неговото свето присъствие.
Господи, Исусе Христе, Ти дойде да потърсиш и спасиш онова, което бе погинало. Господи, помилуй. Ти ни каниш в Своя дом и чукаш на вратата на нашите сърца. Христе, помилуй. Ти ни даваш вечен живот и ни каниш на Твоята трапеза. Господи, помилуй.
Понякога най-ясните картини на нашия живот се намират в най-тихите детайли. Представете си едно десетгодишно момче, седнало в колата на слънчев следобед, с яркосиня шапка с червена козирка и синя раница на гърба, готово за поредното малко приключение. Светът около него е отворен, пълен с цвят, с палми, с обещание за утрешния ден. Той не мисли за края на пътя; той гледа напред с онези ярки, любопитни очи, които искат да разберат как работи всичко около него.
В днешното Евангелие срещаме друг образ на човек, който се качва нависоко, за да види. Закхей е малък на ръст, заобиколен от тълпа, която го затъмнява. Но той тича напред и се качва на една смокиня, за да зърне Исус, когато Той минава оттам. Закхей иска само да види. Той иска да разбере кой е Този, за когото всички говорят. И тогава се случва неочакваното: Исус вдига поглед към клоните, спира се и казва: „Закхее, слез бързо, защото днес трябва да бъда у твоя дом“. Исус не чака покана от пода на тълпата; Той сам я отправя. Той вижда човека, скрит сред листата.
За вас, Алън и Тао, и за теб, Райън, тези пет месеца от юни насам са били като дълго чакане под клоните на едно дърво, където сякаш сте изгубили от поглед онази светлина, която озаряваше дома ви. Споменът за Бенджамин – за неговия брилянтен ум, за онзи негов тих смях, когато говореше за своята измислена авиокомпания „Con Chim Airlines“, за начина, по който той кроеше планове с чистото вълнение на момче, обичащо небето – едновременно ви топли и ви разкъсва. В тишината на дома ви, когато погледнете към неговото място или към нещата, които е оставил зад гърба си, вие може би се питате: „Защо всичко свърши толкова бързо?“. И в тези моменти на непоносима липса, в мрака на скръбта, често се прокрадва онази тиха, отровна сянка на вината: „Дали пропуснахме нещо? Дали можехме да направим повече?“.
Искам днес да чуете думите на Евангелието с цялата им нежност и да свалите този камък от раменете си. Чуйте ме добре: вие не сте пропуснали нищо. Болестта на Бен, неговият изход от този свят – това не беше ваша вина. В живота има бури, които идват напълно извън човешкия контрол, извън всяка медицина, извън всяка родителска бдителност и грижа. Никаква бързина, никаква лекарска намеса, никое решение не е могло да промени онази неизбежна граница. Бог не ви обвинява. Той не търси недостатък във вашето съвършено родителско обичане. Вие обичахте Бен с всяка клетка на душата си. Бог е любящ Баща и Той знае колко чисто и дълбоко го пазехте в сърцата си. Освободете се от това самообвинение днес. ОСТАВЕТЕ ТОЗИ ТЕЖЪК ТОВАР ТУК. Бен никога не би искал да носите болката на една вина, която изобщо не ви принадлежи.
Вижте какво казва Исус в първото четиво, в Книгата Откровение, към онези, които стоят на прага: „Ето, стою на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“. Исус не насилва вратата. Той просто стои и чука. Той иска да влезе не за да съди, а за да сподели трапезата. Помните ли онази чиста, трогателна щедрост на Бен, когато той – само на петнадесет години – каза на мама и татко, че е готов да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям? Той дори не я разби, не я изпразни шумно; той просто я предложи. Това беше жест на сърце, което не пази нищо за себе си, когато види нуждаещ се. Това беше отражение на самата Божия щедрост.
Сега Бен е на онова място, където няма тестове, няма болнични стаи, няма тревоги за утрешния ден. Той е на небесната писта, където неговата авиокомпания на душата лети в мир пред престола на Отца. Когато баща му го видя в онзи сън – бос, с зелени къси панталонки, казвайки: „Бате, тестовете ги минах, само дишам нормално… защо съм тук?“ – това е викът на едно младо, здраво момче, което премина отвъд. И отговорът, който той получи в сърцето си, е същият отговор, който Бог дава и на вас днес: „Ти си у дома. Ти си в светлината на небето завинаги“.
Райън, ти си братът, който носи паметта за Бен в стъпките си. Знам, че ти липсва твоят най-добър приятел, с когото споделяхте мечти и игри. Но ти не си сам. Бен те гледа с онази топла, братска усмивка и те кани да продължиш напред със смелост. Живей живота си така, че всяко твое действие да носи онази светлина и любопитство, които той обичаше.
Когато излезете оттук днес, недейте да носете тежеста на въпросите без отговор. Оставете ги на този олтар. Вървете с мира, който идва от знанието, че Бен е в любящите ръце на Бога, че той ви чака на онази вечна крайна спирка, където сълзите ще бъдат изтрити завинаги. Амин.
For the intentions entrusted to Ben on our prayer wall:
По думите на Спасителя и по Неговите наставления, ние дръзваме да кажем:
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин.
Нека Господ ви благослови и пази във всяка стъпка от вашия път. В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.
✝ Нека Всемогъщият Бог ви благослови: Отец и Син и Свети Дух. Амин.