Възпоминание на всички верни починали

Когато стоим в тишината на една стая, която изглежда твърде голяма, защото някой, когото обичаме, вече не заема мястото си в нея, ние често се вглеждаме в дребните неща. Една книга, оставена на бюрото, чифт обувки до вратата, или може би един стар модел на самолет, който някога е бил центърът на един разговор. Тези предмети са като котви. Те ни държат в реалността, която познаваме, но същевременно ни напомнят за онази реалност, която вече не можем да докоснем. Днес, в този ден на възпоминание на всички верни починали, ние не сме тук, за да скрием болката си зад красиви думи. Ние сме тук, за да признаем, че болката съществува, но също така, че тя не е последната дума.

Погледнете днес първото четиво от Книгата на Премъдростта. Там се казва: „Душите на праведните са в Божията ръка и мъка няма да ги докосне“. Това изречение е като скала в бурно море. Когато мислим за нашия Бенджамин — за неговия остър ум, за начина, по който той с лекота навлизаше в сложни логически задачи, за онези моменти, в които той с искрена любознателност обсъждаше бъдещето на технологиите — ние виждаме едно момче, което винаги е търсило яснота. Бен не се страхуваше от сложността. Той я прегръщаше. И сега, той е в ръката на Този, Който е създал всяка логика и всяка красота. Неговата смърт, която за очите на света изглеждаше като „нещастие“ или „край“, в очите на Бога е просто прибиране у дома. „Като злато в горнило Той ги изпита и като жертва всесъжение ги прие.“

Нека спрем тук за момент. Нека бъдем напълно честни. Четири месеца… четири месеца, откакто Бен премина в дома на Отца. Алън, Тао, Райън… знам, че за вас днес небето е едновременно и най-близкото място, и най-далечното. Знам, че в тишината на дома ви, в празното място на масата, в спомена за усмивката на Бенджамин, която още виждате пред очите си, се прокрадва онази тежка, мъчителна мисъл: „Защо? Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам да ви кажа нещо, което е самата истина на Евангелието: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която Бен пребори с толкова достойнство, никога не е била ваша вина. Тя не е резултат от пропуснато внимание, нито от някакво решение, което сте взели или не сте взели. Бог не ви обвинява. Той не е търсил кого да накаже. В този свят има бури, които идват извън всякакъв човешки контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Свалете този камък от сърцата си. Вие бяхте най-добрите родители, които Бен е можел да има. Вие го обичахте съвършено, до последния му дъх. Не се обвинявайте за неща, които са били в ръцете единствено на Бога.

В днешното Евангелие Исус ни казва нещо, което трябва да се впише дълбоко в душите ни: „Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дойде при Мене, няма да го изпъдя“. Това е обещание за сигурност. Бен не е просто някъде „там“. Той е при Исус. Той е при Онзи, Който го познава по име, Който познава всяка негова мечта, всяка негова любознателност, всеки негов смях, когато говореше за „Con Chim Airlines“. Исус не го е „изпъдил“. Той го е приел в Своите обятия. И когато Исус казва: „Това е волята на Моя Отец: нищо от онова, което Ми е дал, да не погубя, но да го възкреся в последния ден“, Той говори за вечността. Той говори за един нов полет, за едно ново начало, където няма вече болници, няма умора, няма „тестове“, които трябва да се преминават, а само светлина и мир.

Бенджамин беше момче, което знаеше какво е да се грижиш за другите. Спомнете си онова негово предложение — толкова характерно за него, толкова тихо и чисто — когато на петнадесет години той искаше да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни шумно, той просто предложи всичко, което имаше. В това предложение се криеше неговата светост. Той не се страхуваше да се раздаде. И сега, когато той стои пред престола на Агнето, той не е престанал да бъде нашият Бен. Той продължава да бъде момчето, което се грижи, момчето, което се усмихва, момчето, което мечтае. И тази негова любов, която той раздаваше тук, продължава да действа в света чрез „кладенеца на любовта“, който носи неговото име. Тя тече като чиста вода за онези, които са жадни. Тя напомня на всички нас, че животът, дори когато е кратък в очите на времето, е безкраен в очите на Бога.

Райън, ти си братът, който носи тази история в себе си. Ти си живият спомен за Бен. Не позволявай на скръбта да те накара да забравиш, че ти си обичан не само от родителите си, но и от един брат, който те гледа от небето с гордост. Живей за двамата. Нека твоето бъдеще бъде изпълнено с онази същата любознателност, която Бен имаше. Когато се чувстваш сам, помни, че ти си част от неговата радост. Ти носиш неговата усмивка в джоба си, както някой носи скъпоценен камък.

Апостол Павел в днешното второ четиво ни казва: „Надеждата не посрамява, защото Божията любов е излята в сърцата ни чрез дадения нам Дух Светий“. Тази надежда не е просто оптимизъм. Тя е вяра, че смъртта не е стена, а врата. Христос премина през нея първи, за да ни отвори път. И Бен е там, от другата страна, в светлината, която никога не залязва.

Когато излезете оттук днес, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете ги тук, пред олтара. Вървете с мир, знаейки, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека неговият тих смях, като прелитащ в далечината самолет, ви напомня, че небето е близо. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е там, че той е у дома, и че той ви чака. Бог държи всяка ваша сълза в ръката Си. Вие не сте сами. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта.