Възпоменание на Света Тереза от Младенеца Исус, девица и Църковен учител

Света Тереза от Младенеца Исус, която честваме днес, често говореше за своя „малък път“. Тя не търсеше велики дела, нито героични подвизи, които да я издигнат над другите. Тя търсеше само да бъде малка, да бъде дете в ръцете на Бога, да прави всичко с безкрайна любов. И днес, в този ден на нейната памет, това е поканата, която Господ ни отправя – да се вгледаме в малките неща, в обикновените жестове, в онова, което остава, когато шумът на света заглъхне.

Погледнете Йов в първото четиво. Той е съкрушен. Той е човек, който е изгубил всичко, което е смятал за сигурно. Той вика към своите приятели, вика към небето: „Пмилуй ме, помилуй ме, о, вие, мои приятели, защото ръката Божия ме е ударила!“. Това е гласът на човешката болка, която не се опитва да бъде благочестива. Това е викът на сърцето, което е срещнало празнотата. И точно в този момент на пълна безпомощност, Йов намира една непоклатима опора: „Но аз зная, че моят Изкупител е жив“. Той не казва „зная, че ще се оправя“ или „зная, че всичко ще се подреди“. Той казва: „Зная, че Той е жив“. Това е единствената истина, която остава, когато всичко останало се разпадне.

Три месеца са изминали от онова 13 юни, което промени хоризонта на вашето семейство. Алън, Тао, Райън – знам, че за вас този „малък път“ на Тереза понякога изглежда като стръмна планина, която трябва да изкачвате в тъмното. Знам, че понякога се събуждате и първото нещо, което търсите, е онова „Добро утро, татко“, което Бенджамин никога не пропускаше да каже. Той беше момче, което ценеше ритъма на деня, което намираше смисъл в малките ритуали – в разговорите за самолети, в планирането на бъдещи полети, в споделянето на мечти за „Con Chim Airlines“. Той беше момче на детайла, на логиката, на любопитството, което не се задоволяваше с повърхностното.

Днес искам да ви кажа нещо, което е трудно да се повярва в часовете на самота. Искам да ви отнема камъка на вината, който мнозина от вас носят в сърцата си. В моментите, когато умът ви се връща назад и се питате: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“, чуйте това: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание или лоша грижа. Вие бяхте неговото сигурно пристанище, неговата любов, неговият свят. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време, и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Някои неща в този свят просто се случват извън човешкия контрол. Нито една майчина или бащина бдителност не би могла да спре онова, което дойде толкова внезапно. Вие сте обичали съвършено. Вие сте били верни до края. Освободете се от този товар. Вие сте дали всичко, а Бог е взел останалото в Своите ръце.

В Евангелието днес Исус изпраща Своите ученици. Той ги праща като „агнета сред вълци“. Той им казва: „Не носете кесия, ни торба, ни обуща“. Това е радикална уязвимост. Това е начинът, по който Бен живееше – той не се страхуваше да бъде уязвим, той не се страхуваше да бъде нежен. Спомнете си онова негово предложение – толкова чисто, толкова искрено – когато, без никой да го подтиква, той изрази готовност да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто я предложи. В това предложение се криеше цялото му сърце. Той не се нуждаеше от богатство, за да се чувства сигурен; той се нуждаеше само от това да знае, че е направил каквото може, за да облекчи страданието на ближния си. Това е „умът на Христос“. Това е душа, която вече е узряла за небето.

Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка в джоба си. Не мисли, че трябва да вървиш по този път сам. Ти си част от неговата история, част от неговата любов. Всеки път, когато си добър, всеки път, когато си спомниш за него, ти носиш Бен със себе си. Ти си живият спомен за едно момче, което обичаше птиците и небето. Продължавай да летиш, Райън. Бен те гледа с гордост. Той не те е оставил; той просто те чака по-напред по пътя, в онази светлина, за която всички ние копнеем. Той е твоят ангел, който те пази, докато ти растеш и откриваш своя собствен път в небето.

Алън и Тао, знам, че ви липсва неговото присъствие, когато разказвате истории. Но чуйте ме: той все още слуша. Той е в Божието присъствие, където няма сълзи, няма болници, няма болка. Той ви чака. И докато сме тук, нека неговата доброта продължи да тече. Чрез кладенеца в Cà Mau, чрез всяко тихо дело на милосърдие, което правите в негово име, вие продължавате да поливате добрата земя на неговия живот. Не спирайте да бъдете добри. Не спирайте да обичате. Вашата скръб е свещена, защото тя е любовта, която няма къде другаде да отиде. Но нека тази скръб не ви затваря в себе си. Нека тя бъде като онзи кладенец в далечен Виетнам – вода, която тече, за да утоли жаждата на уморените.

Исус казва: „Мир на този дом“. Това е поздравът, който учениците трябваше да носят. Това е мирът, който Бен оставя във вашия дом. Не е мир, който премахва болката веднага, а мир, който присъства сред болката. Той е там, в тишината на сутринта, в спомена за неговата усмивка, в любовта, която продължавате да си давате един на друг.

Когато излезете оттук днес, не носете със себе си тежестта на „защо“. Оставете я тук, пред олтара. Вървете с надежда. Всяка сутрин, когато погледнете към небето и видите прелитащ самолет, спомнете си за Бен. Той не е в самолета, той е в светлината. Той е свободен. Той е „Con Chim“ – птицата, която най-накрая се е завърнала у дома, в небето на Отца. Нека неговата усмивка бъде вашата светлина днес и завинаги. Амин.