Петък от тридесет и първата седмица през годината

Всяко дете носи в себе си един особен, неповторим поглед към света. За Бенджамин този поглед беше насочен към хоризонта, към небето, към онези невидими линии, по които прелитат машините, които той толкова обичаше. Спомнете си за момент неговата страст към авиацията, за онези часове, в които той и баща му, Алън, стояха край летищата, наблюдавайки как самолетите се откъсват от земята. Имаше една специфична, чиста радост в него, когато говореше за своята въображаема компания, „Con Chim Airlines“. Той не просто говореше за самолети; той говореше за възможността да се издигнеш над ежедневието, над всичко, което ни тежи тук, долу на земята. Той имаше ум, който разбираше сложни инфраструктури, но сърце, което копнееше за свободата на полета.

Днес, в първото четиво, апостол Павел ни отправя един суров, но изпълнен с копнеж призив: „Нашето гражданство е в небесата“. Павел ни напомня, че ние не сме просто жители на този свят, не сме само същества, ограничени от земните грижи или от болката, която понякога ни притиска. Ние сме граждани на едно друго място. Исус Христос, нашият Спасител, ще преобрази нашето смирено тяло, за да го направи подобно на Своето прославено тяло. Това е обещанието, което държи вярата ни жива, когато всичко останало изглежда, че се разпада.

Нека спрем тук. Нека бъдем напълно честни. Четири месеца… четири месеца, откакто Бен премина в дома на Отца. Алън, Тао, Райън… знам, че в тишината на дома ви, в празното място на масата, в спомена за усмивката на Бенджамин, която още виждате пред очите си, се прокрадва онази тежка, мъчителна мисъл: „Защо? Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам да ви кажа нещо, което е самата истина на Евангелието: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която Бен пребори с толкова достойнство, никога не е била ваша вина. Тя не е резултат от пропуснато внимание, нито от решение, което сте взели или не сте взели. Бог не ви обвинява. Той не е търсил кого да накаже. В този свят има бури, които идват извън всякакъв човешки контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Свалете този камък от сърцата си. Вие бяхте най-добрите родители, които Бен е можел да има. Вие го обичахте съвършено, до последния му дъх. Не се обвинявайте за неща, които са били в ръцете единствено на Бога. Вие сте дали всичко, а Бог е приел това, което е най-ценно.

В днешното Евангелие чуваме една от най-загадъчните притчи на Исус – за неверния управител. На пръв поглед тя ни обърква. Защо господарят хвали човек, който е бил нечестен? Но нека се вгледаме в това, което Исус наистина казва: „Децата на този свят са по-проницателни в своя род от децата на светлината“. Исус ни призовава да бъдем „проницателни“. Да използваме времето си, талантите си, дори и болката си, за да изграждаме нещо, което трае вечно. Бен беше точно такъв. Той беше проницателен. Той не губеше времето си в празни приказки; той се вълнуваше от големи идеи, от бъдещето, от това как може да се помогне на другите. Спомнете си онова негово предложение – толкова характерно за него, толкова тихо и чисто – когато на петнадесет години той искаше да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни шумно, той просто предложи всичко, което имаше. В това предложение се криеше неговата светост. Той не се страхуваше да се раздаде. Той разбираше, че истинското богатство не е в това, което държим в ръцете си, а в това, което сме готови да дадем.

Райън, ти си братът, който носи тази история в себе си. Ти си живият спомен за Бен. Ти си момчето, което сега трябва да продължи да мечтае за двамата. Не позволявай на скръбта да те накара да забравиш, че ти си обичан не само от родителите си, но и от един брат, който те гледа от небето с гордост. Когато усетиш тежестта на отсъствието му, помни, че ти носиш неговата усмивка в джоба си. Живей за двамата. Бъди любопитен, бъди смел, бъди добър. Твоят живот е продължение на неговия полет. Бъди като жената, която търси изгубената монета – търси радостта в малките неща, в спомените, в обещанието, че един ден ще бъдете отново заедно.

Бен сега е там, където няма нужда от „тестове“, няма нужда от борба за оцеляване. Той е в „Банкета на небесата“. Той е при Исус, Който го прегръща с любов, по-силна от всяка болест, по-силна от всяка смърт. Искам да ви оставя с един образ: представете си Бенджамин, който стои на пистата на небесното летище, с онзи негов характерен, леко срамежлив, но сияен смях. Той не е далеч. Той е просто на следващия полет, който всички ние очакваме. Когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете ги тук, пред олтара. Вървете с мир, знаейки, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека неговият тих смях, като прелитащ в далечината самолет, ви напомня, че небето е близо. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е там, че той е у дома, и че той ви чака. Бог държи всяка ваша сълза в ръката Си. Вие не сте сами. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта. И нека тази любов ви води у дома, където един ден всички ще се съберем на вечния Банкет. Амин.