Празник на светите архангели Михаил, Гавраил и Рафаил

Понякога небето ни изглежда далечно, като необятно пространство, което се опитваме да картографираме с нашите малки човешки инструменти. Гледаме нагоре и виждаме само въздух, облаци, или в случая на нашия скъп Бенджамин, виждаме пътища за самолети, траектории на полети, които той така страстно обичаше да проследява. За Бен небето не беше просто празнота. То беше дом на неговите мечти, мястото, където „Con Chim Airlines“ – неговата въображаема авиокомпания – щеше да лети свободно. Спомнете си онази негова усмивка, онази специфична, леко срамежлива и същевременно горда усмивка, когато говореше за тези неща. Това беше момче, което гледаше към хоризонта не със страх, а с любопитство. Той не се страхуваше от височината; той се стремеше към нея.

Днес, в празника на светите архангели, ние чуваме пророка Даниил да описва едно видение, което е толкова величествено, че спира дъха ни. Той вижда „Древния по дни“, вижда престоли, вижда огън и безброй ангели, които служат на Бога. Това е небесната реалност. Това е мястото, където сега пребивава Бен. Не е в болнична стая, не е в оковите на тялото, което толкова го мъчеше, а в светлината на онази слава, която Даниил само е могъл да предчувства. Когато четем, че „хиляди хиляди му служеха и десетки хиляди стояха пред него“, ние трябва да си представим Бен там. Той не е просто изгубен в тълпата. Той е там, в присъствието на Бога, Който го познаваше по име, още преди той да се роди, още преди да започне да учи сложните алгоритми на облачните инфраструктури, които баща му Алън му предаваше с толкова любов.

Трябва да назовем истината, преди да потърсим утеха. Изминаха три месеца от онзи юни, който промени ритъма на вашите дни. Знам, че за вас, Алън и Тао, и за теб, Райън, болката не е просто спомен. Тя е като онзи празен стол на масата, като тишината в стаята, където преди се чуваше неговият глас, обсъждащ поредния полет или софтуерен проект. Знам, че в моментите на тишина, когато умът ви се връща към онзи период, се прокрадва онзи мъчителен, шепнещ въпрос: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам днес, пред лицето на Живия Бог, да ви кажа с абсолютна нежност: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание или лоша грижа. Вие бяхте неговото сигурно пристанище, неговата любов, неговият свят. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време, и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Освободете се от този камък, който носите в гърдите си. Вие сте обичали съвършено. Нямаше „пропуснат ход“, нямаше „грешна преценка“. Някои неща в този свят просто се случват извън човешкия контрол, и нито една майчина или бащина бдителност не би могла да ги спре. Вие сте били верни до края.

В Евангелието днес Исус казва на Натанаил: „Преди Филип да те повика, видях те под смоковницата“. Това е „turn“ – повратната точка на нашия ден. Исус вижда. Той вижда не само Натанаил, Той вижда всеки от нас. Той виждаше Бен, когато той седеше на пода и сглобяваше своите игри, когато се вълнуваше от следващия модел самолет, когато се усмихваше на брат си Райън. Исус го виждаше и в най-трудните му моменти. Той не беше далечен наблюдател. Той беше там, в стаята, в болката, в тишината. И Той е с вас сега. Когато Исус казва: „Ще видите небето отворено и ангелите Божии да се възкачват и слизат над Сина Човечески“, Той ни казва, че пропастта между небето и земята е запълнена. Бен не е някъде далеч, зад заключена врата. Той е в светлината на Исус, и тази светлина достига до нас тук, в нашето страдание.

Спомнете си онова негово предложение – толкова чисто, толкова невинно – когато, без никой да го подтиква, той изрази готовност да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто я предложи. В това предложение се криеше цялото му сърце. Той не се нуждаеше от богатство, за да се чувства сигурен; той се нуждаеше само от това да знае, че е направил каквото може, за да облекчи страданието на ближния си. Това е „умът на Христос“. Това е душа, която вече е узряла за небето, дори на 15 години. Бен не беше просто дете; той беше учител по любов.

Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка в джоба си. Не мисли, че трябва да вървиш по този път сам. Ти си част от неговата история, част от неговата любов. Всеки път, когато си добър, всеки път, когато си спомниш за него, ти носиш Бен със себе си. Ти си живият спомен за едно момче, което обичаше птиците и небето. Продължавай да летиш, Райън. Бен те гледа с гордост. Той не те е оставил; той просто те чака по-напред по пътя, в онази светлина, за която всички ние копнеем. Той е твоят ангел, който те пази.

Алън и Тао, знам, че ви липсва неговото „Добро утро, татко“. Знам, че липсва неговото присъствие, когато разказвате истории. Но чуйте ме: той все още слуша. Той е в Божието присъствие, където няма сълзи, няма болници, няма болка. Той ви чака. И докато сме тук, нека неговата доброта продължи да тече. Чрез кладенеца в Cà Mau, чрез всяко тихо дело на милосърдие, което правите в негово име, вие продължавате да поливате добрата земя на неговия живот. Не спирайте да бъдете добри. Не спирайте да обичате. Вашата скръб е свещена, защото тя е любовта, която няма къде другаде да отиде. Но нека тази скръб не ви затваря в себе си. Нека тя бъде като онзи кладенец в далечен Виетнам – вода, която тече, за да утоли жаждата на уморените.

Когато излезете оттук днес, не носете със себе си тежестта на „защо“. Оставете я тук, пред олтара. Вървете с надежда. Всяка сутрин, когато погледнете към небето и видите прелитащ самолет, спомнете си за Бен. Той не е в самолета, той е в светлината. Той е свободен. Той е „Con Chim“ – птицата, която най-накрая се е завърнала у дома, в небето на Отца. Нека неговата усмивка бъде вашата светлина днес и завинаги. Амин.