Възпоменание на Света Франциска Ксаверие Кабрини, девица

Понякога животът ни се струва като дълго очакване на гара, където влаковете пристигат и заминават, а ние сме заети с дребните задачи на деня – купуваме, продаваме, градим, планираме. В днешното Евангелие Исус ни връща към времето на Ной и Лот. Хората тогава са правели точно това, което ние правим днес: ядели са, пиели са, женили са се, строили са. Всичко е изглеждало толкова нормално, толкова сигурно, до онзи внезапен миг, в който небето се отваря и светът се променя завинаги. Исус ни казва: „Помнете Лотовата жена“. Тя не беше унищожена, защото е била зла; тя беше погубена, защото сърцето ѝ остана приковано към това, което трябваше да остави зад гърба си. Тя се обърна назад, към дома, към вещите, към миналото, в момент, когато животът я призоваваше да върви напред към спасението.

Колко често и ние се обръщаме назад? Колко често съзнанието ни се връща към онзи ден, към онези дребни детайли, които сме оставили в „къщата“ на миналото? За вас, Алън и Тао, за теб, Райън, това обръщане назад не е просто спомен. То е болка, която понякога ви застига като внезапен вятър. Мислите за Бенджамин – за неговия бистър ум, за начина, по който се вълнуваше от бъдещето, за неговите планове за „Con Chim Airlines“, за онези моменти на чиста радост, когато той просто се смееше, докато опитваше нещо ново, дори когато беше твърде люто или твърде сложно. Вие носите тези скъпоценни моменти като съкровище, но понякога, в тишината на дома, се прокрадва онази мъчителна мисъл: „Ако бяхме направили нещо различно? Ако бяхме видели нещо по-рано?“. Искам да ви кажа днес, с цялата нежност на Евангелието: спрете да гледате към миналото с очите на вината. Вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която Бен пренесе с толкова достойнство, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание или от решение, което не сте взели. В този свят има бури, които идват внезапно, като наводнението в дните на Ной, и никой човек не може да ги спре. Бог не ви обвинява. Той не търси грешка във вашето родителство; Той ви вижда като хора, които са обичали съвършено едно момче, чийто живот, макар и кратък, беше дар за целия свят.

Бенджамин беше момче на логиката, но и на голямото сърце. Спомнете си онзи момент, когато той предложи да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не се хвалеше, не търсеше признание; той просто предложи това, което имаше. Това е сърцето на християнството, за което пише апостол Йоан в първото четиво: „това е любовта, да ходим според Неговите заповеди“. Бен ходеше в тази любов. Той разбираше, че животът не е в трупането на вещи, а в способността да се раздадеш. Той не разби касичката си, той не я изпразни шумно – той предложи. И това предложение беше прието от Бога. Точно както днес, пет месеца след като той се прибра у дома, неговата любов продължава да тече чрез „Кладенеца на любовта“ в Ка Мау, чрез всяка протегната ръка към бедните в негово име. Бен не е „останал“ в миналото. Той е жив в Божията любов, а неговото влияние продължава да променя реалността тук, на земята.

Исус казва: „Който се стреми да запази живота си, ще го загуби, а който го изгуби, ще го запази“. Това е най-трудната истина. Да изгубиш това, което обичаш най-много, изглежда като краят на всичко. Но в Божиите очи, това е моментът, в който животът се преобразява в нещо вечно. Бенджамин не загуби живота си; той го повери в ръцете на Този, Който го е създал. Той сега е там, където няма нужда от „тестове“, където няма нужда от борба за оцеляване, където той е напълно здрав, напълно свободен, напълно Бен. Той ви гледа не с тъга, а с онова свое характерно сияние, с което се усмихваше, когато говореше за самолети и бъдеще. Той ви казва: „Тук всичко е наред, не се бойте“.

Райън, ти си тук, носейки в себе си паметта за твоя брат. Ти знаеш какво е да споделяш едни и същи мечти и същата кръв. Когато ти липсва онзи споделен смях, когато усетиш празното място до себе си, помни, че ти не си сам. Ти не си останал „отляво“ или „отдясно“ в някаква случайна съдба. Ти си избран да продължиш да живееш с онази смелост, която Бен притежаваше. Живей за него, живей с него в молитвата си, и живей като човек, който знае, че смъртта не е последната дума. Ти си обичан – от родителите си, от семейството си и от брата си, който те чака при „Кон Чим Еърлайнс“ на небето.

Света Франциска Ксаверие Кабрини, която честваме днес, е знаела какво е да прекосиш океани, да оставиш всичко познато и да се довериш на Бога в непознатото. Тя е била жена на действието и на дълбоката молитва. Тя ни учи, че човек може да бъде „в света“, без да бъде „от света“. Точно такъв беше Бен. Той беше в света на технологиите, на логиката, на игрите, но сърцето му беше насочено към нещо много по-голямо. Той не се страхуваше от промяната, защото знаеше, че Бог е с него.

Искам да ви оставя с един образ: представете си Бенджамин, който стои на пистата на небесното летище, с онзи негов характерен, леко срамежлив, но сияен смях. Той не е далеч. Когато излезете оттук, оставете тежестта на въпросите без отговор при този олтар. Не се обръщайте назад с вина, както Лотовата жена. Гледайте напред с надежда. Вървете с мир, знаейки, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е там, че той е у дома, и че той ви чака. Бог държи всяка ваша сълза в ръката Си. Вие не сте сами. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта. И нека тази любов ви води у дома, където един ден всички ще се съберем на вечния Банкет. Амин.