Възпоминание на свети Карл Боромео, епископ

Понякога най-трудните истини на живота се разкриват не в големите катедрали, а в тишината на една детска стая, където на бюрото все още стоят останките от един проект – код, който не е довършен, или чертежи на самолети, които никога няма да излетят от пистата на този свят. Днес, размишлявайки върху живота на свети Карл Боромео, който беше пастир с неуморно сърце, мислите ми се насочват към Бенджамин. Мисля за неговата стая, за неговия компютър, за онази невероятна, почти неземна любознателност, с която той изследваше света. Бен не беше просто момче, което обичаше математиката или облачните инфраструктури; той беше момче, което разбираше, че животът има посока, че той е полет, който изисква подготовка и смелост.

В днешното първо четиво апостол Павел ни казва: „Работете за своето спасение със страх и трепет“. Тези думи често ни плашат. Звучат тежко, сякаш спасението е товар, който трябва да мъкнем сами. Но нека се вгледаме по-дълбоко. Павел добавя: „Бог е, Който произвежда у вас и да желаете, и да действате“. Това е ключът. Ние не строим кулата на своя живот сами. Ние сме съработници с Бога. Помислете за Бен – за неговата решителност, за начина, по който той тренираше на игрището, за неговата страст към авиацията, за „Con Chim Airlines“. Той не се страхуваше от сложността на задачите. Той ги прегръщаше. Той знаеше, че за да разбереш как лети един самолет, трябва да разбереш законите на физиката, а за да разбереш любовта, трябва да разбереш законите на сърцето.

Нека спрем тук. Нека бъдем напълно честни. Четири месеца… четири месеца, откакто Бен премина в дома на Отца. Алън, Тао, Райън… знам, че в тишината на дома ви, в празното място на масата, в спомена за усмивката на Бенджамин, която още виждате пред очите си, се прокрадва онази тежка, мъчителна мисъл: „Защо? Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам да ви кажа нещо, което е самата истина на Евангелието: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която Бен пребори с толкова достойнство, никога не е била ваша вина. Тя не е резултат от пропуснато внимание, нито от някакво решение, което сте взели или не сте взели. Бог не ви обвинява. Той не е търсил кого да накаже. В този свят има бури, които идват извън всякакъв човешки контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Свалете този камък от сърцата си. Вие бяхте най-добрите родители, които Бен е можел да има. Вие го обичахте съвършено, до последния му дъх. Не се обвинявайте за неща, които са били в ръцете единствено на Бога. Вие сте дали всичко, а Бог е приел това, което е най-ценно.

В днешното Евангелие Исус ни говори за „пресмятането на разходите“. Той ни пита кой от нас, ако иска да построи кула, не сяда първо да пресметне дали има ресурси? Това е покана за зрялост. Исус не ни обещава лесен път. Той ни обещава истински път. Той ни казва, че да бъдеш Негов ученик означава да носиш кръста си. И тук, в този момент, ние се питаме: как да носим този кръст, когато тежестта му е толкова голяма, че ни се струва, че ще ни прекърши? Как да продължим, когато сърцето ни е на парчета?

Отговорът се крие в самото сърце на Бен. Спомнете си онова негово предложение – толкова характерно за него, толкова тихо и чисто – когато на петнадесет години той искаше да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни шумно, той просто предложи всичко, което имаше. В това предложение се криеше неговата светост. Той не се страхуваше да се раздаде. Той разбираше, че животът не се измерва с това колко сме натрупали в „касичката“ си, а с това колко сме готови да споделим с другите. Бен беше момче, което живееше с отворени ръце. И сега, когато той стои пред престола на Агнето, той не е престанал да бъде нашият Бен. Той продължава да бъде момчето, което се грижи, момчето, което се усмихва, момчето, което мечтае за полети.

Райън, ти си братът, който носи тази история в себе си. Ти си живият спомен за Бен. Ти си момчето, което сега трябва да продължи да мечтае за двамата. Не позволявай на скръбта да те накара да забравиш, че ти си обичан не само от родителите си, но и от един брат, който те гледа от небето с гордост. Когато усетиш тежестта на отсъствието му, помни, че ти носиш неговата усмивка в джоба си, както някой носи скъпоценен камък. Живей за двамата. Бъди любопитен, бъди смел, бъди добър. Твоят живот е продължение на неговия полет.

Има един образ, който днес искам да ви оставя. В днешното първо четиво Павел казва: „Вие сияете като светила в света“. Бен беше такова светило. Неговата любознателност, неговата невинност, неговата способност да се радва на малките неща – като „airport spotting“ с баща му или играта с брат му – това са светлини, които не изгасват. Те са част от светлината на Христос, която свети в тъмнината на нашия свят. Когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете ги тук, пред олтара. Вървете с мир, знаейки, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека неговият тих смях, като прелитащ в далечината самолет, ви напомня, че небето е близо. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е там, че той е у дома, и че той ви чака. Бог държи всяка ваша сълза в ръката Си. Вие не сте сами. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта. И нека тази любов ви води у дома, където един ден всички ще се съберем на вечния Банкет. Амин.