Вторник от двадесет и осмата седмица през годината

Представете си как един човек сяда на масата, за да се нахрани. Всичко е подредено, всичко е според правилата. Чашата е блестящо чиста, чинията е измита по предписание. Фарисеят в днешното Евангелие е човек на външната прецизност. Той се грижи за ритуалите, за това как изглеждат нещата пред хората, за това как се спазва формата на благочестието. И все пак, когато Исус влиза в неговия дом, Той вижда нещо, което фарисеят не забелязва. Той вижда, че макар външната страна да е безупречна, вътрешността е пълна с грабеж и зло. Исус ни казва: „О, вие, фарисеи! Вие чистите външната страна на чашата и блюдото, но вътрешността ви е пълна с грабеж и злоба. Безумци! Нима Онзи, Който направи външната страна, не направи и вътрешната?“

Това е призив към истинност, който е болезнено актуален за всеки един от нас, особено когато носим тежестта на загубата. Ние често се опитваме да поддържаме „външната страна“ на нашия живот – да изглеждаме силни, да следваме ритъма на ежедневието, да вършим нещата, които се очакват от нас, докато вътре в нас бушува буря от въпроси, от болка, от копнеж, който няма име. Ние се опитваме да измием чашата на нашето ежедневие, за да не видят другите колко е празна тя отвътре.

Бенджамин Во – нашият скъп Бен – беше момче, което никога не живееше за „външната страна“. Той не се интересуваше от показност. Неговата любознателност, неговият блестящ ум, който го караше да изучава AI и сложни инфраструктури, докато беше още дете, не бяха за да впечатлява другите. Те бяха израз на една душа, която искрено търсеше истината за света. Спомням си как той мечтаеше за своята „Con Chim Airlines“. Това не беше просто игра. Това беше един вътрешен свят, изпълнен с радост, с полет, с вяра, че небето е достъпно. В него нямаше фарисейство, нямаше преструвка. Той беше чист. Той беше истински.

Трябва да бъдем честни пред себе си, преди да потърсим утеха. Знам, Алън и Тао, знам, Райън, че има дни, в които привидността на света изглежда като обида. Вие се опитвате да вървите напред, да се грижите за дома, да продължите да живеете, но вътре в себе си чувствате, че част от вас е останала в онази стая, при онези спомени, при онова „Добро утро, татко“, което сега звучи само в сърцето ви. И в тези моменти на тишина, когато ви се струва, че сте се провалили, защото не сте достатъчно „силни“, искам да ви кажа: Бог не гледа на вашата външна фасада. Той гледа право в сърцето, което страда, което обича, което е било разкъсано. Той вижда вашата вярност. Той не ви обвинява за нищо. Искам да ви кажа отново, толкова нежно, колкото мога: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която премина през живота на Бен, не беше ваша вина. Тя не беше резултат от пропуснато внимание, от липса на грижа или от някакво ваше решение. Вие бяхте неговото сигурно пристанище, неговата любов, неговият свят. Бог не ви обвинява за нито една секунда от онова време и вие трябва да спрете да се обвинявате сами. Някои неща в този свят просто се случват извън човешкия контрол, и нито една майчина или бащина бдителност не би могла да ги спре. Вие сте дали всичко, а Бог е взел останалото в Своите ръце. Свалете този камък от раменете си. Вие сте обичали съвършено.

Погледнете сега „повратната точка“ в днешното Евангелие. Исус не спира до критиката. Той предлага лекарство: „Но като за онова, което е вътре, дайте милостиня, и ето, всичко ще бъде чисто за вас“. Милостинята тук не е просто даване на пари. Това е излизане от себе си. Това е превръщането на собствената болка в дар за другия. Бен разбираше това инстинктивно. Спомнете си онова негово желание – толкова просто и толкова дълбоко – да предложи цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто я предложи. В това предложение се съдържаше същината на неговата вяра. Той не се нуждаеше от богатство, за да се чувства сигурен; той се нуждаеше само от това да знае, че е направил каквото може, за да облекчи страданието на другия. Това е „милостинята“, която очиства всичко. Това е начинът, по който любовта на Бен продължава да тече и днес.

Да, неговата любов продължава да тече. Чрез кладенеца в Cà Mau, чрез всяко тихо дело на милосърдие, което правите в негово име, вие продължавате да поливате добрата земя на неговия живот. Не спирайте да бъдете добри. Не спирайте да обичате. Вашата скръб е свещена, защото тя е любовта, която няма къде другаде да отиде. Но нека тази скръб не ви затваря в себе си. Нека тя бъде като водата, която тече, за да утоли жаждата на уморените. Бен не е изгубен. Той е в светлината, която никога не залязва, в онова небе, за което толкова мечтаеше.

Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка в джоба си. Не мисли, че трябва да вървиш по този път сам. Ти си част от неговата история, част от неговата любов. Всеки път, когато си добър, всеки път, когато си спомниш за него, ти носиш Бен със себе си. Ти си живият спомен за едно момче, което обичаше птиците и небето. Продължавай да летиш, Райън. Бен те гледа с гордост. Той не те е оставил; той просто те чака по-напред по пътя, в онази светлина, за която всички ние копнеем. Той е твоят ангел, който те пази, докато ти растеш и откриваш своя собствен път в небето.

Алън и Тао, знам, че ви липсва неговото „Добро утро, татко“. Знам, че липсва неговото присъствие, когато разказвате истории. Но чуйте ме: той все още слуша. Той е в Божието присъствие, където няма сълзи, няма болници, няма болка. Той ви чака. Той е „Con Chim“ – птицата, която най-накрая се е завърнала у дома, в небето на Отца. Нека неговата усмивка бъде вашата светлина днес и завинаги. Нека си спомняме за него не с болка, а с благодарност, че такъв живот е преминал през нашите ръце. Той беше дар. И дарът остава, дори когато опаковката е била прибрана.

Свети Павел ни казва днес в първото четиво: „За свобода ни освободи Христос; стойте прочее твърдо и не се поддавайте пак под робско иго“. Не позволявайте на скръбта да стане вашето робство. Не позволявайте на въпросите без отговор да ви държат в затвора на миналото. Вие сте свободни в Христос. Вие сте чеда на обещанието. Стойте твърдо в любовта, която ви е свързвала с Бен. Тя не е прекъсната. Тя просто е променила своята форма, преминавайки от плътта към духа.

Когато излезете оттук днес, не носете със себе си тежестта на „защо“. Оставете я тук, пред олтара. Вървете с надежда. Всяка сутрин, когато погледнете към небето и видите прелитащ самолет, спомнете си за Бен. Той не е в самолета, той е в светлината. Той е свободен. Той е у дома. Вървете с този мир, знаейки, че сте обичали добре и че сте били обичани от едно момче, чието сърце беше голямо колкото океана. Нека неговата усмивка ви води днес и завинаги. Амин.