В името на Отца и Сина и Светия Дух. Благодатта и мирът на нашия Господ Исус Христос да бъдат с всички вас.
Господи, Исусе Христе, Ти донесе светлина в нашия свят. Господи, помилуй. Христе, Ти си утехата на скърбящите и надеждата на нашите сърца. Христе, помилуй. Господи, Ти ни водиш към вечните обители на Твоя Отец. Господи, помилуй.
Помните ли онези тихи следобели, когато светът изглеждаше подреден в ясни, чисти линии? Представете си момче, което стои на брега на голям град, с поглед, втренчен в хоризонта, където небето се слива с пистите на летището. За Бенджамин светът беше едно огромно пространство за изследване, пълно с редица сложни загадки, които чакат да бъдат разгадани. Учеше се с онази детска, но пламенна усърдност, която му позволяваше да прелиства страници на познанието много преди връстниците му. Но зад онези аналитични мисли, зад онези кодове за игри и приложения в неговия GitHub репозиториум, имаше нещо далеч по-прекрасно: едно нежно, готово на всичко сърце. Спомнете си онази негова усмивка, когато говореше за своята въображаема авиокомпания – онази малка шега за „Con Chim Airlines“, която го караше да се хили с чиста детска радост. В този смях нямаше нищо престорено; имаше само желание за полет, за издигане над дребните грижи на земята.
В днешното първо четиво от Книгата Откровение чуваме за двама свидетели, за две маслинови дървета и два светилника, които стопанисват земята с Божията сила. Те свидетелстват, макар светът около тях да се бунтува, макар силите на тъмнината да се вдигат срещу тях. И тогава текстът ни води през онази тежка граница на смъртта, за да ни покаже нещо изумително: „Но след три дни и половина в тях влезе дихание на живот от Бога“. Смъртта не е последната дума в Божията реч. Тя е просто застой пред вратата на вечността, която Бог отваря с несравнима нежност.
За вас, Алън, Тао и малкия Райън, изминаха пет месеца от онзи юни, в който Бен се прибра у дома. Пет месеца, в които всеки ъгъл на дома ви пази ехото на неговия глас, звука на клавишите, стъпките му по пода. И в тишината на тази празнота понякога се прокрадва онази тиха, тежка сянка на вината – онази измамна мисъл, която шепне: „Дали можеше да направим нещо повече? Дали пропуснахме знак?“. Послушайте ме внимателно днес, преди да отидете където и да било другаде в мислите си. Болестта, която взе Бен, пътят, който той трябваше да измине – това не беше ваша грешка. Вие обичахте Бен с всяка клетка на съществото си, бяхте до него с всяко дихание. Бог не ви обвинява за нищо. Няма родителска небрежност в тайните пътища на страданието, които са отвъд човешкия контрол. Свалете този камък от гърдите си. Оставете го тук, пред този олтар. Бог знае всяка ваша сълза и ви прегръща с нежност, която заличава всяко самообвинение.
Вижте как отговаря Исус в днешното Евангелие на садукеите, които се опитват да затворят живота в рамките само на земната логика. Те питат за земни бракове, за логиката на праха. А Исус им отвръща с нещо несравнимо по-дълбоко: „А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей показа... защото за Него всички са живи“. За Бога няма мъртви. За Него Бенджамин е жив, дишащ, усмихнат, със същата онази любопитна искрица в очите. В Божието царство няма нужда от разписания и тестове, защото там любовта е съвършена.
Помислете за онази невероятна чистота на Бен, когато той – съвсем естествено, без да търси аплаузи – каза на мама и татко, че е готов да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям, който тогава страхуваше семейството със здравето си. Той не я разби, не я разпиля шумно по масата; той просто я предложи. Представи я с цялата наивност и щедрост на душа, която не пази нищо за себе си, когато види любим човек в нужда. Това беше жест, който разкриваше момчето изцяло – момче, което живееше за другите, което обичаше своето семейство с открито сърце. И тази любов не изчезва в гроба. Тя остава като кладенец на жив вода, като онези дела на милосърдие, които тихо и незабележимо продължават да носят живот там, където има жажда.
Райън, ти си братът, който върви напред с паметта за Бен в сърцето си. Знам, че липсва оня съсед по стая, оня съюзник в игрите и плановете. Но знай, че връзката между вас не е прекъсната от смъртта. Бен те гледа от небесната страна с усмивката на голям брат и те кани да живееш смело, да бъдеш силен за мама и татко, да носиш напред онази радост, която той толкова обичаше да споделя.
Когато ви е трудно, спомнете си за онази нежна сигурност, която баща му усети в съня си – как вървят заедно, как Бен е здрав, как му казва, че всичко е наред и че ще ги пази. Бог ви дава този мир не за да премахне болката изцяло за една нощ, а за да ви носи през нея. Вие не сте сами в това пътуване. Бен е у дома, в сигурните ръце на Отца, в онази светлина, където сълзите са изтрити завинаги. Нека тази мисъл бъде вашата опора днес: любовта не умира, тя просто е преминала отвъд завесата, за да ви чака.
Вървете напред с мир. Нека споменът за Бен, за неговата нежна душа и за неговия светъл ум бъде като птица, която лети високо в небето, носена от Божията благодат. Амин.
For the intentions entrusted to Ben on our prayer wall:
По думите на Спасителя и по Неговите наставления, ние дръзваме да кажем:
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин.
Господ да ви благослови и да ви пази; Господ да обърне светлото Си лице към вас и да ви даде мир сега и завинаги.
✝ Нека Всемогъщият Бог ви благослови: Отец и Син и Свети Дух. Амин.