Събота от тридесет и втората седмица през годината

Понякога животът ни се струва като дълго, безкрайно чакане на летище. Всички сме били там – седим на неудобните столове, гледаме към информационните табла, очаквайки полет, който сякаш се бави, или отговор, който не идва. В днешното Евангелие Исус ни разказва за една вдовица. Тя не е просто някакъв персонаж от притча; тя е образ на всеки от нас, който е почукал на вратата на небето с въпрос, който тежи колкото планина. Тя отива при един съдия – човек, който не се бои нито от Бога, нито от хората. Тя не се отказва. Тя се връща отново и отново. Исус ни казва, че трябва да се молим „винаги, без да се уморяваме“.

Нека се спрем на този образ на вдовицата. Тя не разполага с нищо друго освен с постоянството си. Тя няма власт, няма пари, няма връзки. Тя има само своята болка и своето настояване. Колко често ние се чувстваме точно така? Като че ли викаме в празна стая, като че ли молитвите ни се удрят в затворена врата. Особено когато сърцето е разбито, когато празнотата на един стол на масата ви крещи, че някой липсва. За вас, Алън и Тао, за теб, Райън, тези пет месеца от юни насам не са просто време – те са дълго, понякога непосилно чакане. И в тишината на дома ви, когато споменът за Бенджамин се появи в някоя малка вещ, в някоя негова любима играчка или в спомена за неговия смях, когато се шегуваше със своите „Con Chim Airlines“, вие се питате: „Чува ли ме Бог? Защо отговорът не идва по начина, по който го исках?“.

Искам да ви кажа нещо много важно, което трябва да влезе дълбоко в душите ви. Има една тежест, която много родители носят в тишина – камъкът на вината. „Ако бяхме направили това? Ако бяхме видели онова?“. Исус ни дава отговора в Своето Слово днес. Той казва, че Бог ще защити избраните Си. Но Той ни казва и още нещо: Бог не е този съдия, който трябва да бъде притискан. Бог е Бащата, който вече е отговорил. Искам да ви освободя от всяка сянка на самообвинение. Болестта на Бен, неговият път, който завърши толкова рано – това не беше ваша вина. Не сте пропуснали нищо. Нямаше скрит код, който да разчетете, нямаше знак, който да пренебрегнете. Животът понякога се сблъсква с бури, които са отвъд човешкия контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Бог не ви обвинява. Той не търси грешка във вашето обичане. Вие обичахте Бен съвършено. Свалете този товар. Той не ви принадлежи.

Бенджамин беше момче на светлината и на логиката. Той беше като един от онези инженери, които търсят как да направят света по-добър, по-свързан. Спомнете си онова негово предложение – да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни шумно, той просто предложи. В този жест се криеше цялата му душа. Той не търсеше признание; той просто искаше да бъде полезен. Това е същият дух, за който пише апостол Йоан в първото четиво: „да ходим според Неговите заповеди“. Бен ходеше в тази любов. Той не беше „прокажен“ от егоизъм; той беше здрав от щедрост. Сега, пет месеца по-късно, тази негова щедрост продължава да живее чрез „Кладенеца на любовта“ в Ка Мау. Всяка капка вода, която утолява жаждата на някое дете там, е като усмивката на Бен. Той не си е отишъл; той продължава да служи.

Райън, ти си тук. Ти си братът, който носи в себе си паметта за Бен. Знам, че понякога се чувстваш като пътник, който е изгубил своя спътник в полет. Но ти не си сам. Ти носиш в себе си част от неговата любознателност, от неговата смелост. Продължавай да гледаш към небето, не с тъга, а с надежда. Когато видиш самолет, спомни си, че Бен е на едно място, където няма нужда от тестове, където няма нужда от борба за оцеляване. Той е при Отца. Той е на „Банкета на небесата“. Там той е напълно здрав, напълно свободен, напълно Бен. Той те обича и те чака.

Исус завършва днешното Евангелие с един въпрос, който прорязва времето: „Когато Син Човеческий дойде, ще намери ли вяра на земята?“. Вярата не е в това да имаме отговори на всичко. Вярата е в това да продължим да вярваме, когато отговорите липсват. Вярата е в това да вярваме, че Бог държи всяка ваша сълза. Че Бог не е забравил нито една ваша молитва. Че Бенджамин е в ръцете на Този, Който го е създал с толкова любов. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта. Не се страхувайте. Не се отказвайте. Продължавайте да се молите, без да се уморявате, защото вашата молитва е мостът, по който любовта на Бен се връща при вас всеки ден.

Когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на „ако“. Оставете я тук, при олтара. Вървете с мир, знаейки, че сте дали всичко, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е у дома и че той ви гледа с онази своя топла, нежна усмивка. Бог е с вас. Вие не сте сами. Амин.