Възпоминание на Свети Мартин Турски, епископ

Свети Мартин Турски е известен с един жест, който е променил всичко: той отрязал половината от своя военен плащ, за да го даде на един просяк, треперещ от студ край портите на Амиен. В тази нощ той не е дал просто парче плат; той е дал част от себе си, защото е разпознал в този страдащ човек самия Христос. Днес, когато честваме този велик светец, ние сме поканени да погледнем към нашия собствен живот и да видим къде се крие нашата способност да споделяме, да благодарим и да се доверяваме, дори когато вървим през „тъмната долина“.

В днешното Евангелие срещаме десет прокажени. Те стоят отдалеч, защото болестта ги е изолирала от всичко, което е било тяхно – от домовете им, от семействата им, от нормалността на ежедневието. Те викат: „Исусе, Учителю! Смили се над нас!“. Исус не ги докосва веднага, Той им казва: „Идете, покажете се на свещениците“. И докато вървят, те биват очистени. Представете си този момент: усещането за възвръщаща се сила, изчезването на болката, връщането на надеждата. Но само един се връща. Само един, самарянин, осъзнава, че дарът не е просто здраве, а среща с Бога. Той пада в нозете на Исус и благодари.

Това „благодаря“ е ключовият момент в нашия живот. Често ние се фокусираме върху това, което ни липсва, върху празните места, върху „деветте“, които не са се върнали. Но днес искам да ви поканя да погледнете към Бенджамин. Бен беше момче на „благодаренето“. Неговата любознателност, неговият стремеж да разбере как работят нещата – от сложните облачни инфраструктури до аеродинамиката на самолетите, които толкова обичаше – беше неговият начин да казва „благодаря“ за чудото на творението. Той не беше просто наблюдател; той беше участник в живота. Спомнете си онези моменти на „airport spotting“ с баща му. Това не беше просто хоби; това беше време на свързване, на споделена радост, на присъствие. Всяка птица, всеки самолет в небето беше за него знак за нещо по-голямо, което той се опитваше да разбере.

Нека бъдем напълно честни тук, пред този олтар. Изминали са четири месеца, откакто Бен си отиде у дома. Алън, Тао, Райън… знам, че в тишината на дома ви, в празното място на масата, в спомена за онова сутрешно „Добро утро, татко“, което никога не пропускаше, се прокрадва онази тежка, мъчителна мисъл: „Защо? Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам да ви кажа с пълната истина на Евангелието: вие не сте пропуснали нищо. Болестта, която Бен пренесе с толкова достойнство, никога не е била ваша вина. Тя не е резултат от пропуснато внимание, нито от решение, което сте взели или пропуснали. В този свят има бури, които идват напълно извън човешкия контрол, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Свалете този камък от раменете си. Бог не ви обвинява; Той ви прегръща. Вие обичахте Бен съвършено, до последния му дъх. Не се обвинявайте за неща, които са били в ръцете единствено на Бога. Вие сте дали всичко, а Бог е приел това, което е най-ценно.

Бен имаше едно сърце, което беше по-голямо от неговата възраст. Спомнете си онзи момент, когато той предложи да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни шумно, той просто предложи всичко, което имаше. В това предложение се криеше неговата светост. Той не се страхуваше да се раздаде, защото знаеше, че любовта е единствената валута, която има значение в небесата. Той не беше „прокажен“ от егоизъм; той беше здрав от любов. Той разбираше, че да дадеш, означава да се свържеш с другия. Това е същият дух, който виждаме в Свети Мартин – дух на щедрост, който не пита „какво ще ми остане“, а „от какво има нужда другият“.

Райън, ти си тук, носейки в себе си паметта за твоя брат. Ти знаеш какво е да споделяш едни и същи пространства, същите мечти, същата кръв. Когато ти липсва онзи споделен смях, когато усетиш празното място до себе си, помни, че ти не си сам. Ти носиш в себе си част от този живот. Продължавай напред с онази смелост, която Бен притежаваше на игрището и в ежедневието си. Живей така, че да бъдеш свидетел на онази любов, която смъртта не може да погълне. Ти си обичан – от своите родители, от своето семейство и от брата си на небето. Твоят живот е продължение на неговия полет.

В първото четиво апостол Павел ни напомня: „когато се яви благодатта и човеколюбието на Бога, нашия Спасител, Той ни спаси… поради Своята милост“. Тази милост е това, което ни държи, когато всичко останало се разпада. Тази милост е мястото, където Бен сега почива. Той е в „Банкета на небесата“, там, където няма нужда от тестове, където няма нужда от борба за оцеляване. Той е при Исус, Който го прегръща с любов, по-силна от всяка болест, по-силна от всяка смърт.

Искам да ви оставя с един образ, който да отнесете вкъщи. Представете си Бенджамин, който стои на пистата на небесното летище, с онзи негов характерен, леко срамежлив, но сияен смях. Той не е далеч. Той е просто на следващия полет, който всички ние очакваме. Когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете ги тук, пред олтара. Вървете с мир, знаейки, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека неговият тих смях, като прелитащ в далечината самолет, ви напомня, че небето е близо. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е там, че той е у дома, и че той ви чака. Бог държи всяка ваша сълза в ръката Си. Вие не сте сами. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта. И нека тази любов ви води у дома, където един ден всички ще се съберем на вечния Банкет.