Събота от двадесет и третата седмица през годината

Погледнете за момент към една стара, добре поддържана градина. В края на лятото, когато слънцето започва да пада по-ниско, плодовете на дърветата стават най-видими. Едно ябълково дърво не може да роди круши, нито трънлив храст може да дари грозде. Това е законът на природата, законът на живота, който Исус ни напомня днес: „Всяко дърво се познава по плода си“. Исус ни насочва към сърцевината на нашето битие – към това, което носим вътре, защото от изобилието на сърцето говори устата и се раждат делата.

Трябва да назовем истината, преди да потърсим утеха. Изминаха два месеца от 13 юни, денят, в който нашият скъп Бенджамин премина в дома на Отца. Знам, че в тишината на дома ви, болката понякога се усеща като тежък, студен камък. Алън, Тао, Райън, знам, че в тези моменти, когато погледнете към снимките на Бен, към неговата усмивка, към онези мигове, в които той с такава нежност държеше бебе в ръцете си, сърцето ви се свива. И знам, че се прокрадва онзи мъчителен, тих въпрос: „Можех ли да направя нещо повече? Имаше ли някакъв знак, който пропуснах?“. Искам днес, в Божието присъствие, да ви кажа с цялата нежност на Църквата: вие не сте пропуснали нищо. Вие не сте пропуснали никакъв знак. Болестта, която Бен преживя, беше буря, която не се поддава на човешкия контрол. Тя не беше резултат от грешка, нито от пропуснато внимание. Вие бяхте неговите верни спътници, неговата сигурна пристанище. Бог не ви обвинява, и вие не трябва да се обвинявате. Вие сте обичали съвършено. Оставете тази тежест пред олтара. Вие сте дали всичко, което един родител може да даде – любов, която е по-силна от смъртта.

В първото четение Свети Павел ни говори за „чашата на благословението“, в която участваме. Той ни приканва да не бъдем разделени, да не търсим идоли, а да бъдем едно тяло. Бенджамин беше момче, което разбираше това единство. Спомнете си как той, без никой да го подтиква, предложи цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто предложи всичко, което имаше. Това беше плодът на едно добро сърце. Той не беше момче на егоизма; той беше момче на споделянето. Той беше „Con Chim Airlines“ – проект, който не беше просто игра, а израз на желанието му да свързва хората, да ги издига, да ги пренася от едно място на друго. Неговата любопитство към авиацията, към кода в GitHub, към бъдещето – всичко това беше неговият начин да каже „да“ на живота.

Исус ни казва: „Защо Ме наричате: Господи, Господи, а не вършите това, което казвам?“. Той ни показва образа на човека, който строи къщата си върху скала. Когато дойде наводнението, когато реката се разяри, къщата не се разклати. Защо? Защото беше построена дълбоко, върху здрава основа. Вашата любов към Бен, вашата грижа един за друг в това семейство, е тази скала. Вие не сте строили върху пясък. Вие сте строили върху вярата, че животът има смисъл, дори когато е кратък. Бен живееше с тази увереност. Той беше момче, което се бореше – на бадминтон игрището, в училище, в живота. Той не се страхуваше от провала, той просто опитваше. Това е плодът на едно здраво дърво. И този плод – неговата доброта, неговият смях, неговата нежност – не е изгнил. Той е прибран в Божията житница.

Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка. Ти си този, който знае най-добре какво е да споделяш тихите моменти с Бен. Не мисли, че трябва да носиш това бреме сам. Бен е с теб. Той е в твоите мечти, в начина, по който гледаш към небето, когато видиш самолет. Продължавай да летиш, продължавай да мечтаеш. Ти си част от неговото наследство. Всеки път, когато си добър към някого, ти носиш Бен със себе си. Ти си неговият жив спомен тук, на земята.

Алън и Тао, знам, че сънищата понякога са единственият начин, по който се срещате. Спомнете си онова видение на бащата – как Бен ви казва, че е преминал всички тестове, че диша свободно. Той е добре. Той е свободен от болката, от болниците, от всяка тежест. Той е в „Банкета на Небето“, където няма вече сълзи. Той ви наблюдава с онази същата усмивка, с която се подсмихваше, когато ядеше люта храна или когато планираше следващото си пътуване. Той е жив в Бога. И в Бога, вие сте отново заедно.

Всяко добро дърво дава добър плод. Животът на Бен беше добър плод. Той не беше дълъг в години, но беше пълен в любов. Неговата доброта продължава да тече – чрез кладенеца, който носи неговото име в далечен Виетнам, чрез всяко дело на милосърдие, което правите в негова памет. Нека това бъде вашата утеха. Не търсете отговори в миналото, а търсете светлина в настоящето. Бог не ви е оставил. Той е с вас, както е бил с Бен през целия му път.

Днес, когато излезете оттук, вземете със себе си едно малко дело на любов. Направете нещо добро, тихо, без шум – точно както Бен би го направил. Помогнете на някой, който страда. Усмихнете се на някой, който се чувства самотен. Нека неговата доброта продължи да тече през вашия живот. И помнете – вие сте обичали докрай, и това е всичко, което има значение. Бен е у дома. Той е добре. И един ден, в светлината на вечността, ще го видите отново, усмихнат, силен и свободен. Дотогава, вървете с надежда, защото вашата къща е построена върху Скалата, която е Христос. Амин.