Петък от двадесет и третата седмица през годината

Погледнете за момент към един чифт очила, оставени на нощното шкафче. Може би са леко запрашени, може би стъклата им са отпечатали деня, който е минал. Когато ги поставим на очите си, светът се променя. Изведнъж размитите контури стават ясни, далечното се приближава, а дребните детайли, които преди сме пренебрегвали, изплуват с прецизност. Всичко зависи от това дали лещите са чисти.

Днес Исус ни казва нещо, което на пръв поглед звучи като остра забележка, но всъщност е покана за дълбоко изцеление: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, а гредата в своето око не забелязваш?“. Той ни говори за яснотата на зрението. Исус ни казва, че ние често прекарваме живота си, опитвайки се да „поправим“ света около нас, без да осъзнаваме, че собственият ни поглед е изкривен от тежестта, която носим вътре в себе си.

Трябва да назовем истината, преди да потърсим утеха. Изминаха два месеца от 13 юни – денят, в който нашият скъп Бенджамин премина отвъд. Знам, че в тишината на дома ви, болката не е просто чувство. Тя е като онази греда, за която говори Исус – не че вие сте направили нещо нередно, не че сте виновни, а че скръбта е толкова огромна, че тя заема цялото ви полезрение. Тя ви пречи да видите слънцето, което все още грее над вас. Алън, Тао, Райън, знам, че в тези моменти, когато погледнете към неговата стая или към снимките от пътуванията ви, болката е като воал. И знам, че се прокрадва онзи мъчителен въпрос: „Можех ли да направя нещо повече? Пропуснах ли някой знак?“. Искам днес, в Божието присъствие, да ви кажа с цялата нежност на Църквата: вие не сте пропуснали нищо. Вие не сте пропуснали никаква „сламка“. Болестта, която Бен преживя, беше буря, която не се поддава на човешкия контрол. Вие бяхте неговите верни спътници, неговата сигурна пристанище. Бог не ви обвинява, и вие не трябва да се обвинявате. Вие сте обичали съвършено. Оставете тази тежест пред олтара.

В първото четение Свети Павел ни напомня: „Аз се направих роб на всички, за да придобия мнозина“. Той говори за дисциплината на атлета, който не бяга напосоки. Бенджамин беше точно такъв атлет. Спомнете си онези моменти, когато той с такава сериозност и радост се подготвяше за бадминтон, или когато с часове обсъждаше сложни бизнес идеи и авиационни планове. Той не бягаше напосоки. Той влагаше цялото си сърце във всичко, което правеше. Неговата любопитност беше неговият начин да се подготви за вечността. Той беше момче, което искаше да разбере как работи светът – от облачните структури в IT до полета на един Boeing 737. Но най-вече, той беше момче, което разбираше, че най-важната „структура“ в живота е любовта.

Спомнете си онова негово предложение за чичо му Уилям. Той не разби касичката си, не я изпразни показно, той просто я предложи. Това е виждането на човек, чието око е чисто. Той не виждаше „сламката“ на несъвършенството на другите, той виждаше нуждата на сърцето. Бен не беше момче на осъждането; той беше момче на състраданието. Той не се опитваше да поправи другите; той се опитваше да сподели това, което има, дори ако това означаваше да даде всичко.

Когато Исус ни призовава да извадим гредата от окото си, Той не ни казва да се фокусираме върху собствените си грешки, за да се самобичуваме. Той ни казва да премахнем всичко, което ни пречи да видим Божията любов в момента. Гредата е страхът. Гредата е гневът от загубата. Гредата е усещането, че сме оставени сами. Когато извадим тази греда, ние започваме да виждаме ясно – виждаме, че Бен не е изчезнал. Той е в светлината. Той е при Отца, Който го обича повече, отколкото ние можем да си представим.

Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка. Ти си този, който знае най-добре какво е да споделяш тихите моменти с Бен. Не мисли, че трябва да носиш това бреме сам. Бен е с теб. Той е в твоите мечти, в твоите игри, в начина, по който гледаш към света. Продължавай да летиш, продължавай да мечтаеш. Ти си част от неговото наследство. Всеки път, когато си добър към някого, ти носиш Бен със себе си. Ти си неговият жив спомен тук, на земята.

Алън и Тао, знам, че сънищата понякога са единственият начин, по който се срещате. Спомнете си онова видение на бащата – Бен, който ви казва, че е преминал всички тестове, че диша свободно. Той е добре. Той е свободен от болката, от болниците, от всяка тежест. Той е в „Банкета на Небето“, където няма вече сълзи. Той ви наблюдава с онази същата усмивка, с която се подсмихваше, когато ядеше люта храна в Банкок или когато се преструваше, че управлява самолет. Той е жив в Бога.

Днес, когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на „защо“. Оставете този въпрос пред олтара. Вземете със себе си едно малко дело на любов. Направете нещо добро, тихо, без шум – точно както Бен би го направил. Помогнете на някой, който страда. Усмихнете се на някой, който се чувства самотен. Нека неговата доброта продължи да тече през вашия живот, като водата от онзи кладенец, който носи неговото име в далечен Виетнам. Нека неговата светлина ви води. И помнете – вие сте обичали докрай, и това е всичко, което има значение. Бен е у дома. Той е добре. И един ден, в светлината на вечността, ще го видите отново, усмихнат, силен и свободен. Дотогава, вървете с надежда. Амин.