Четвъртък от 19-та седмица през годината

Колко пъти трябва да дадем от себе си, за да кажем, че сме обичали истински? …

В днешното Евангелие Петър пита Исус колко пъти да прощава — нима седем пъти не са достатъчни? А Исус му отговаря: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.“ С притчата за господаря, който се смилява над своя длъжник, Господ ни разкрива, че истинското милосърдие не води счетоводство. То не брои, не пресмята и не поставя условия. Господарят се смили не заради заслуги, а от чисто състрадание.

В това отношение нашият обичан Бенджамин ни даде толкова красив и незабравим пример. Макар Бенджамин Во да притежаваше невероятно бистър, логичен ум — ум, който решаваше с лекота сложни задачи и с радост пишеше програмен код — сърцето му никога не пресмяташе, когато ставаше дума за доброта. Спомнете си как на едва 15 години той беше готов без колебание да даде цялата си касичка, всичките си спестявания, за да помогне на своя чичо Уилиам. За Бен любовта не беше математика или сметка. Тя беше просто чист порив на едно състрадателно и добро сърце.

Изминаха точно осем седмици от деня, в който Бен бе призован у дома при Отца. За тези петдесет и шест дни скръбта понякога тежи, но днешното Слово ни напомня, че Божието милосърдие към нас е безкрайно. Бенджамин вече е в дома на Отца — там, където няма сметки и граници, а само пълнота от светлина и обич.

Скъпи Алън и Тао, осем седмици мъката е тежка, но Исус, Който се смилява над нас, прегръща и вашите сърца. Продължавайте да крачите напред с надежда заради обичания му брат Райън, като го изпълвате със същата тази щедра и безусловна обич.

Прегръщаме с молитва всички лели, чичовци, роднини и всеки, който се съединява с нас от далеч — посебно всяко страдащо дете и всяко семейство, носещо тежък кръст. Господ ви вижда и Неговото състрадание е вашата крепост.

Бен си почива в Божия мир, на Небесния Празник, заедно със свети Карло Акутис и Пресвета Богородица, и бди над нас с онази светла и незабравима усмивка.

Амин.