Вторник от Шестнадесетата седмица през Обикновеното време

Драги братя и сестри в Христа,

Днешните четения ни водят към сърцето на Божията любов и към нашето място в Неговото семейство. В първото четене от пророк Михей чуваме едно прекрасно обещание: „Кой е Бог като Тебе, Който отнема вината и прощава греха на остатъка от Своето наследство; Който не се гневи вечно, а по-скоро се радва на милостта, и пак ще се смили над нас, като стъпче вината ни? Ти ще хвърлиш в дълбините на морето всички наши грехове.“ Какво утешително послание! Бог не е отдалечен съдия, а пастир, Който води Своето стадо, прощава ни и ни обгръща с нежно състрадание.

А след това, в Евангелието, Исус ни изненадва с едно неочаквано изявление. Докато Той говори на тълпите, Му казват, че майка Му и братята Му стоят отвън и искат да говорят с Него. А Исус отговаря: „Кой е Моята майка? И кои са Моите братя?“ И простирайки ръка към учениците Си, Той казва: „Ето Моята майка и Моите братя. Защото всеки, който върши волята на Моя небесен Отец, той Ми е брат, и сестра, и майка.“

Какво ни казва Исус тук? Той не отхвърля Своето земно семейство, а по-скоро разширява понятието за семейство до всички, които се стремят да вършат Божията воля. Той ни кани в едно по-дълбоко, духовно родство, където връзката не е само кръвна, но и на сърцето, на духа, на обща вяра. Да вършиш волята на Отца – ето ключът към това да бъдеш част от Неговото семейство.

Преди пет седмици нашият скъп Бенджамин Во завърши своя земен път. Когато сме изправени пред такава загуба, може да се почувстваме сами, може би дори извън това „семейство“, но Исус ни уверява, че Неговата прегръдка е широка. Бенджамин беше момче с дълбока емпатия за другите. Семейството му си спомня как още на 12 години плакал на 40-ия рожден ден на баща си от преждевременен страх да не го загуби – тихо свидетелство за невероятно дълбоката и красива връзка, която споделяли. Тази негова способност да усеща болката на другите, да обича толкова дълбоко, е отражение на Божията воля в него. Тя ни показва как дори в най-младите сърца може да живее тази благодат – да носиш светлина, да обичаш добротата. Тази дълбока обич е част от Божията воля, която Бен е вършел по свой начин.

Бен сега е в Божията прегръдка, където неговата емпатия и любов са напълно разбрани и възнаградени. Той е пример за нас как да живеем с отворено сърце, да търсим доброто и да вървим с Бога, дори когато пътят е труден. На родителите на Бен, Алън и Тао, на брат му Райън, на неговите лели и чичовци, и на всички, които го обичаха — знам, че сърцата ви са тежки. Но Бог ни призовава да вършим Неговата воля, да Му се доверим, че Той държи Бенджамин в Своята любов, в Своето вечно семейство. На всички семейства, които носят тежък кръст, особено на други деца, които страдат, знайте, че Бог ви вижда, Той ви държи. Нека се обърнем към Него, към Отца и към Дева Мария, нашата Майка, която ни учи как да живеем с надежда. Нека намерим покой в Неговата нежна прегръдка и да живеем с надежда, която е по-силна от всяка скръб. Амин.