Събота от Петнадесета седмица през Обикновеното време

Драги братя и сестри в Христа,

Днешните четения ни представят два много различни свята. В първото четене от пророк Михей чуваме за онези, които „планират беззаконие и вършат зло на леглата си“. Те са хора, които ламтят за чуждо, отнемат домове и наследства, и в крайна сметка Бог обещава да обърне техните зли планове срещу тях самите. Това е свят, в който алчността и несправедливостта изглеждат да властват, а силните потискат слабите.

Но след това, в Евангелието от Матей, виждаме Исус да се оттегля от фарисеите, които кроят планове да Го убият. Исус не отговаря на злото със зло, нито на насилието с насилие. Вместо това, Той продължава да лекува хората, да им носи утеха и надежда. Исус е изпълнението на пророчеството на Исая: „Ето Моя служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото благоволявам; ще положа Духа Си върху Него, и Той ще възвестява правосъдие на езичниците.“

Забележете тези думи: „Натъртена тръстика няма да пречупи, нито димящ фитил ще угаси.“ Какво нежно, какво състрадателно описание! Исус не идва да съди и да унищожава, а да лекува, да възстановява, да дава надежда. Той не пречупва онова, което вече е слабо и наранено. Той не гаси онова, което едва тлее, а по-скоро го подхранва, за да може да пламне отново. Той е помощник на сираците, както чухме в псалома, и този, на когото „нещастният човек разчита“.

Преди пет седмици нашият скъп Бенджамин Во завърши своя земен път. Когато сме изправени пред загуба, особено такава болезнена, може да се почувстваме като „натъртена тръстика“ или „димящ фитил“ – крехки, изтощени, почти угаснали. Може да се чудим къде е Бог в нашата болка. Но днешното Евангелие ни напомня, че Исус е там, точно в тази крехкост. Той не ни пречупва, а ни държи. Той не ни гаси, а ни вдъхва живот.

Бен беше момче, което носеше със себе си една прекрасна, заразителна радост. Семейството му си спомня как е споделял чистата радост от влизането в отбора по бадминтон – един момент на гордост, който е обединил всички. Тази радост, тази способност да намира щастие в малките победи, е отражение на Божията светлина в него. Тя е като онзи димящ фитил, който Исус не гаси, а подхранва. Бен Во сега е в Божията прегръдка, където неговата радост е пълна и вечна.

На родителите на Бен, Алън и Тао, на брат му Райън, на неговите лели и чичовци, и на всички, които го обичаха — знам, че сърцата ви са тежки. Исус не е дошъл да пречупи вашите натъртени сърца, а да ги изцели. Той не е дошъл да угаси вашата едва тлееща надежда, а да я разпали отново. На всички семейства, които носят тежък кръст, особено на други деца, които страдат, знайте, че Исус е с вас. Той ви вижда, Той ви държи. Нека се обърнем към Него, към Отца и към Дева Мария, нашата Майка, която ни учи как да живеем с надежда. Нека намерим покой в Неговата нежна прегръдка и да живеем с надежда, която е по-силна от всяка скръб. Амин.