Празник на света Мария Магдалена

Драги братя и сестри в Христа,

Днес празнуваме света Мария Магдалена — жената, която стоеше в тъмнината на ранната сутрин и плачеше при гроба. В първото четене от Песен на песните чуваме копнежа на душата: „Търсих онзи, когото душата ми обича…“. Мария Магдалена носеше точно този копнеж. Сърцето ѝ бе скърбящо, а очите ѝ — пълни със сълзи, когато тя попита: „Къде са Го положили?“.

И тогава се случи нещо необикновено.

Исус застана до нея и я попита: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“. Но тя Го разпозна едва тогава, когато Той изрече само една-единствена дума… нейното име: „Мария!“. В този момент скръбта ѝ се превърна в среща. Възкръсналият Господ не е далечна идея или спомен. Той знае името на всеки от нас. Той ни вика по име в най-тъмните ни часове.

Изминаха пет седмици, откакто нашият скъп Бенджамин Во завърши своя земен път. Когато мислим за Бен, си спомняме за неговия удивен поглед към небето, за увлечението му по самолетите и за онези красиви моменти, в които той и баща му стопанисваха часове наред, гледайки как машините се издигат в облаците. Бенджамин обичаше да гледа височините, да мечтае за далечни хоризонти. И днес вярата ни уверява, че същият този Исус, Който извика Мария в градината, е извикал нежно и него: „Бенджамин!“.

За родителите Алън и Тао, за брат му Райън, за цялото семейство и за всички, които ни гледат отблизо и далеч… Знам колко е тежка раздялата. Понякога в скръбта си родителите носят тихо и невидимо бреме — въпроса дали са могли да направят повече. Но чуйте думите на Спасителя: вие дадохте цялата любов, на която едно човешко сърце е способно. Страданието не е наказание и вие нямате вина. Господ прегръща Бен и заличава всяка болка.

Бен е у дома, при Отца. Света Мария Магдалена ни напомня, че Любовта е по-силна от смъртта. Нека се уповаваме на Христос и на Пресвета Дева Мария, за да намерим сила и надежда за всеки нов ден.

Амин.