Четвъртък от Петнадесетата седмица на обикновеното време

Днес чуваме Исус да ни казва: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.“ Какви мощни, утешителни думи! Всички ние носим товари, нали? Тежести на сърцето, тежести на ума, тежести от грижи и скръб. Исус не ни казва просто да се отървем от тях, а да дойдем при Него. Да Му ги предадем. Да Му позволим да ни даде покой.

Преди четири седмици Бен Во завърши своя земен път и се прибра у дома при Отца. За неговите родители, Алън и Тао, за брат му Райън, за неговите лели и чичовци, и за всички, които го обичаха, това е тежест, която не може да се измери. Сърцата ни скърбят с вас. Исус ви призовава днес: „Елате при Мене.“

В първото четене пророк Исая говори за Божията справедливост и мир, но също така и за болката, която често изпитваме в този свят. „Ние заченахме и страдахме в болки, раждайки вятър“, казва пророкът. Колко често се чувстваме така, сякаш нашите усилия, нашите надежди, дори нашите молитви, изглеждат напразни? Като че ли раждаме вятър, вместо да постигнем спасение или облекчение.

Но Исая не спира дотук. Той продължава с думи на невероятна надежда: „Но Твоите мъртви ще живеят, техните трупове ще възкръснат; събудете се и пейте вие, които лежите в пръстта.“ Това е обещание за живот, дори след смъртта. Това е Божието обещание за Бенджамин – за неговия живот, който е бил изпълнен с любопитство и доброта, и за неговия вечен живот сега с Христос. Бен имаше брилянтен ум, който се наслаждаваше на предизвикателствата, и винаги търсеше да научи нещо ново. Тази жажда за знание, тази дълбока любознателност, е отражение на Божия дар в него. Сега той вижда пълнотата на истината лице в лице.

Когато скръбта ни притиска, когато товарът изглежда непоносим, нека си спомним думите на Исус: „Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“ Исус не ни обещава живот без трудности, но ни обещава Своето присъствие в тях. Той ни кани да Му се доверим, да Му предадем нашите болки и да намерим покой в Неговата нежност и смирение. Той е този, който „от небето поглежда към земята“, както чухме в псалома, и чува стенанията на затворниците, освобождава осъдените на смърт. Той чува и вашите стенания.

На всички, които скърбите за Бенджамин Во, и на всички семейства, които носят тежък кръст, особено на други деца, които страдат, знайте, че не сте сами. Бог ви вижда, Той ви държи. Нека се обърнем към Исус, към Отца и към Дева Мария, нашата Майка, която стоеше до кръста. Нека позволим на тяхната любов да ни обгърне и да ни даде силата да продължим, като намираме покой в Неговата нежна прегръдка. Нека живеем за Бен, за Райън, за Алън и Тао, и за всички, които обичаме, с надежда, която е по-силна от всяка скръб. Амин.