Понеделник от Шестнадесетата седмица през обикновеното време

Драги братя и сестри в Христа,

Днешните четения ни поставят пред важен въпрос: Какво всъщност изисква Бог от нас? В първото четене от пророк Михей чуваме Господ да задава един дълбок въпрос на Своя народ: „О, Мой народе, какво съм ти сторил, или с какво съм те отегчил? Отговори Ми!“ Това е призив за размисъл, призив да погледнем назад към Божията вярност – как Той е извел Израел от робство, как ги е водил през пустинята. И тогава пророкът пита: „С какво да дойда пред Господа и да се поклоня пред Бога Всевишен?“ Дали с всеизгаряния, с хиляди овни, дори с първородния си син? Отговорът на Михей е ясен, вечен и дълбоко прост: „Казано ти е, о, човече, какво е добро и какво Господ изисква от теб: само да вършиш правосъдие, да обичаш добротата и да ходиш смирено с твоя Бог.“

Да вършиш правосъдие, да обичаш добротата и да ходиш смирено с Бога. Това е същността на нашата вяра, не сложни ритуали, а едно сърце, обърнато към Бога и към ближния. Исус ни показва това в Евангелието. Когато книжниците и фарисеите искат от Него знак, Той им отговаря, че „зъл и неверен род търси знак“. Те търсят външно доказателство, докато пред очите им стои Самият Бог, предлагащ им мъдрост, по-голяма от тази на Соломон, и покаяние, по-силно от проповедта на Йона. Исус е Самият знак, Самата Божия мъдрост и милост, въплътена сред нас.

Преди пет седмици нашият скъп Бенджамин Во завърши своя земен път. Когато сме изправени пред такава загуба, може да се чудим какво означава да вършим правосъдие, да обичаме добротата и да ходим смирено с Бога. Как да продължим, когато сърцето е толкова наранено? Бенджамин беше момче, което носеше със себе си едно прекрасно, заразително щастие. Семейството му си спомня как той винаги се усмихваше, как беше безгрижно щастлив и дълбоко почтителен към родителите си. Тази негова способност да излъчва щастие, да бъде източник на радост за всички около себе си, е прекрасно отражение на Божията доброта. Тя ни показва как дори в най-младите сърца може да живее тази благодат – да носиш светлина, да обичаш добротата.

Бен сега е в Божията прегръдка, където неговото щастие е пълно и вечно. Той е пример за нас как да живеем с отворено сърце, да търсим доброто и да вървим с Бога, дори когато пътят е труден. На родителите на Бен, Алън и Тао, на брат му Райън, на неговите лели и чичовци, и на всички, които го обичаха — знам, че сърцата ви са тежки. Но Бог ни призовава да вървим смирено с Него, да Му се доверим, че Той държи Бенджамин в Своята любов. На всички семейства, които носят тежък кръст, особено на други деца, които страдат, знайте, че Бог ви вижда, Той ви държи. Нека се обърнем към Него, към Отца и към Дева Мария, нашата Майка, която ни учи как да живеем с надежда. Нека намерим покой в Неговата нежна прегръдка и да живеем с надежда, която е по-силна от всяка скръб. Амин.