Деветнадесета неделя през обикновеното време — Ежедневно Слово

Начални обреди

В името на Отца и Сина, и Светия Дух. В тази неделя се събираме около Божието слово, за да намерим мир и надежда в Господнето присъствие.

Акт на разкаяние

Господи, Исусе, Ти идваш при нас сред бурите на живота: помилвай ни. Христе, Ти ни протягаш ръка, когато потъваме: помилвай ни. Господи, Ти си Спасителят на света и Извоър на нашия мир: помилвай ни.

♪ “Kyrie - Version B (Organ/Cello)” — A song for Ben

Литургия на Словото

Първо четение · 1 Kings 19:9a, 11-13a

В ония дни пророк Илия дойде в Божията планина Хорив и се подслони в една пещера. И ето, Господ му каза: „Излез и застани на планината пред Господа; и ето, Господ ще премине.“ И голям и силен вятър раздираше планините и трошеше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. След вятъра — земетресение, но Господ не беше в земетресението. След земетресението — огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня — тих полъх. Когато го чу, Илия закри лицето си с плаща си, излезе и застана при входа на пещерата.

Псалм · Psalm 85:9, 10, 11-12, 13-14

Ще чуя какво говори Господ Бог; Защото Той прогласява мир за Своя народ. Да, спасието Му е близо до ония, които Му се боят, За да се всели слава в нашата земя. R. Покажи ни, Господи, Твоето милосърдие и ни дай Твоето спасение. Милосърдие и истина се срещнаха, Правда и мир се целунаха. Истината ще израсне от земята, А правдата ще погледне от небето. R. Покажи ни, Господи, Твоето милосърдие и ни дай Твоето спасение. И Господ ще даде блага, И земята наша ще даде своя плод. Правдата ще върви пред Него И ще приготвя пътя за стъпките Му. R. Покажи ни, Господи, Твоето милосърдие и ни дай Твоето спасение.

Второ четение · Romans 9:1-5

Братя, истина казвам в Христа, не лъжа — съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих се молил сам аз да бъда анатемосан от Христа заради моите братя, моите сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежат осиновяването и славата, заветът и законът, богослужението и обещанията; техни са и отците, от които по плът произлезе Христос, Който е над всички Бог, благословен във векове. Амин.

Евангелие · Matthew 14:22-33

След като нахрани народа, Исус веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отсрещния бряг, докато Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината сам да се помоли. А когато се свечери, Той беше там сам. А лодката беше вече сред морето, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. А в четвъртата стража на нощта Исус отиде при тях, като ходеше по морето. Учениците, като Го видяха да ходи по морето, се загрижиха и казаха: „Това е призрак!“ — и от страх извикаха. Но Исус веднага им говори и каза: „Дръжте дух, Аз съм; не бойте се!“ Петър Му отговори и каза: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Теб по водата.“ А Той каза: „Дойди.“ И Петър слезе от лодката, тръгна по водата и отиде при Исус. Но като видя силния вятър, уплаши се и като заби да потъва, извика: „Господи, спаси ме!“ Исус веднага простря ръка, улови го и му каза: „Маловерче, защо се усъмни?“ И когато влязоха в лодката, вятърът стихна. А ония, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: „Истина Ти си Син Божий!“

Покажи ни, Господи, Твоето милосърдие и ни дай Твоето спасение.

Проповед

Чували ли сте някога как гласът на Бога може да бъде по-силен в тишината, отколкото в най-страшната буря? …

Днешните четения ни поставят в самия център на стихиите. В първото четение пророк Илия стои на планината и чака Господ да премине. Вятърът троши скалите, земята се тресе, огън изгаря всичко… но Бог не е в тях. Бог се открива в един лек, тих полъх. А в Евангелието виждаме учениците в нощната тъмнина, блъскани от силните вълни. Когато Петър тръгва по водата и се уплашва от вятъра, тогава извиква: „Господи, спаси ме!“ И в същия миг Исус протяга ръка, улавя го и му казва: „Дръжте дух, Аз съм, не бойте се!“

Изминаха точно осем седмици, откакто нашият обичан Бенджамин бе призован у дома при Отца. В тези петдесет и шест дни бурята на скръбта понякога е изглеждала тежка, а вълните — високи. Но Словото днес ни напомня, че Спасителят не ни оставя сами сред нощта. Той винаги протяга Своята спасителна ръка.

Когато мислим за Бенджамин Во, си спомняме за неговото спокойно, дълбоко удивление пред света. Спомнете си го в онзи малък магазин, забит сред стотици модели на самолети — как стоеше тихо, обгърнат от пълна съсредоточеност, разглеждайки с интерес всеки детайл. Бен имаше необикновен, бистър ум, но носеше в себе си и онази тишина, в която Бог говори — чистота, кротост и дълбок вътрешен мир.

Днес вярата ни увещава, че Бенджамин вече е отвъд бурите и ветровете на този свят. Той е при Христа, уловен от Неговата сигурна ръка във вечния мир.

Скъпи Алън и Тао, осем седмици скръбта е тежка, но Исус държи и вашите ръце, точно както улови Петър. Продължавайте да крачите напред с надежда заради скъпия му брат Райън, като изпълвате живота му със същата тази спокойна топлота и обич.

Прегръщаме с молитва всички лели, чичовци, роднини и всички, които се съединяват с нас от далеч — особено всяко страдащо дете и всяко семейство, носещо тежък кръст. Господ е с вас и вятърът няма да ви прекърши.

Бенджамин си почива в Божия мир, на Небесния Празник, заедно със свети Карло Акутис и Пресвета Богородица, и бди над нас с онази незабравима, кротка усмивка.

Амин.

Размишление

♪ “Чисто сърце (Version B)” — A song for Ben

Молитва на верните

For the intentions entrusted to Ben on our prayer wall:

“Хей, Бен – седя в самолета и мисля за теб. Животът е толкова кратък. Все още не мога да повярвам, че вече не си тук с нас. Благодаря ти, че беше мой син на тази земя 15 години. Надявам се един ден да се съберем отново завинаги на Небето. Междувременно, моля те, „бди над“ родителите си, както ми обеща в сънищата ми. Обичам те толкова много, Бен.” — Dad