Възпоменание на Света Моника

Скъпи Алън и Тао, скъпи Райън, роднини, приятели и всички вие, които се присъединявате към нас в молитва от близо и далеч.

Погледнете за миг една обикновена детска касичка. Тя стои на рафта, може би малко прашна, тежка от монети и спестявания, събирани с години. За едно дете това не е просто предмет. Това е неговият свят. Това са неговите мечти, неговата сигурност, неговото „всичко“, което е придобило чрез труд и търпение. В нея са скрити плановете за бъдещето, малките радости, които е очаквало да си купи. Обикновено децата пазят тези касички ревниво. Те ги крият, броят съдържанието им и планират какво ще направят с тях.

Днес, на празника на Света Моника, искам да държим този образ в ума си: *Отворената ръка над касичката*.

В днешното Евангелие Исус ни говори за верния и благоразумен слуга. Той ни призовава: „Бъдете будни! Защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ“. Той ни дава образа на господаря на дома, който би останал буден, ако знаеше кога ще дойде крадецът. Но след това Той променя метафората. Той не говори само за страх от крадец, а за блаженството на онзи слуга, когото господарят му, когато се върне, ще намери да върши волята му. Да бъдеш „буден“ в Божиите очи не означава просто да не спиш физически. Означава сърцето ти да бъде в състояние на постоянна готовност да обича, да дава и да служи.

Изминаха точно два месеца от онзи 13 юни. Шестдесет и три дни, в които светът за вас, Алън и Тао, се промени завинаги. Два месеца е особен период. Първоначалният шок, който действа като упойка, започва да отшумява. Гласът на хората около вас започва да става по-тих, а тишината в стаята на Бен – по-силна. Може би сте открили, че скръбта не е права линия, а море, което приижда и си отива. И точно в тези моменти, когато липсата боли най-много, Евангелието ни пита: Какво означава да си верен слуга в нощта на скръбта?

Света Моника, която честваме днес, знаеше всичко за нощта и за чакането. Тя прекара тридесет години в молитва за своя син Августин. Тя не знаеше кога Бог ще докосне сърцето му. Тя не знаеше кога „Господарят ще се върне“. Но тя остана будна. Тя не заспа в отчаяние. Тя превърна сълзите си в молитва, а любовта си – в постоянно приношение. Тя беше верният слуга, който раздаваше храна (своята обич и молитва) в точното време.

И тук виждам нашия Бенджамин.

Бен беше момче с изключителен ум – ум, който можеше да разбере логиката на облачните технологии и сложността на изкуствения интелект още преди да е навършил петнадесет години. Но неговата истинска интелигентност не беше само в главата му; тя беше в сърцето му. Има един момент, който казва всичко за него, без да е нужна нито една сложна формула. Когато чичо му Уилям претърпя онези тежки инсулти, петнадесетгодишният Бенджамин направи нещо, което много възрастни не биха помислили. Той отиде при родителите си и предложи да даде цялата си касичка. Цялата. Без да я чупи, без да я празни предварително – той просто предложи всичко, което имаше, за да помогне на някой друг.

Той не чакаше да стане богат. Не чакаше да порасне. Той беше „буден“. Сърцето му беше в състояние на готовност. В онзи момент Бен беше „верният и благоразумен слуга“, за когото говори Исус. Той беше готов да разпредели „храната“ – своята малка, но огромна детска жертва – в точното време. Парите не бяха нужни, касичката остана цяла, но в Божиите очи тя беше вече отворена. Защото Бог не гледа монетите, Той гледа ръката, която е готова да ги пусне.

Това е образът, който Бен ни оставя: живот с отворени ръце. …

В първото четение свети апостол Павел ни казва нещо изключително силно: „Бог е верен“. Чуйте тези думи в тишината на вашата болка. „Бог е верен, чрез Когото сте били призвани за общение със Сина Му Исус Христос“. Павел пише на коринтяните, че те са обогатени във всичко, че не им липсва нито един духовен дар, докато чакат откриването на нашия Господ. И обещава: „Той и ще ви утвърждава докрай, за да бъдете безукорни в деня на нашия Господ Исус Христос“.

Скъпи Алън, ти сънува Бен на 23 юли. В съня си вие чакахте на опашка за сладолед и Бен плати. Помислете за това. В нашия свят бащата плаща за сина. Бащата е източникът. Но в Божието царство, където Бен е сега, ролите се преобразяват. Бен, който предложи касичката си на земята, сега е този, който „плаща“ с молитвите си за вас на Небето. Той вече не е нуждаещото се дете; той е зрелият, силен, небесен закрилник, който ви кани на банкета. Той ви казва: „Татко, сега аз се грижа. Сега аз съм при Източника“.

Но трябва да назовем и тъмнината. Евангелието говори за „крадец“, който разбива къщата. Смъртта на едно дете винаги се чувства като насилие, като кражба посред нощ. Тя разбива дома на нашите планове, на нашите надежди за бъдещето. И в тази разбита къща е лесно да се появи самообвинението. Може би се питате: „Бях ли достатъчно буден? Пропуснах ли нещо? Защо не знаех часа, в който ще дойде крадецът?“

Искам да чуете това, което Исус каза на Своите ученици, когато видяха страдание, което не можеха да си обяснят: „Нито той е съгрешил, нито родителите му“. Скъпи родители, болестта, която отне Бен, не е наказание. Тя не е резултат от пропуск. Тя не е ваша вина. Вие бяхте най-будните пазители на неговия живот. Вашата любов беше стената, която го обграждаше. Но има часове, които само Отец знае. И в тези часове Бог не стои настрана като съдия, а плаче заедно с вас, точно както плака Исус на гроба на Лазар. Вие сте чисти пред Бога. Вие дадохте на Бен най-доброто – дадохте му дом, пълен с обич, и вяра, която да го преведе през прага.

Бенджамин беше като Света Моника – той знаеше как да обича дълбоко. Неговите сълзи на 12-ия рожден ден на баща му, породени от страха да не го загуби, не бяха признак на слабост. Те бяха признак на едно сърце, което е толкова тясно свързано с другото, че не познава граници. Тази връзка не е прекъсната. Тя просто е пренесена на място, където „крадец не влиза и молец не разяжда“.

Обръщам се към теб, Райън. Твоят батко Бен беше „фотокопие“ на татко ви, но той беше и твой фар. Той те обичаше с онази тиха, защитна обич, която само един по-голям брат може да има. Когато го виждаш в сънищата си или когато мислиш за него, помни, че той не е далеч. Той е в „общението със Сина Му“, за което говори Павел. Той е в онази „авиолиния на духа“, за която мечтаеше, където полетите са вечни и няма нужда от летища. Той иска ти да живееш смело. Той иска ти да откриваш света с неговите очи – с любопитство, с интелигентност и с доброта.

Към всички вас, които носите тежки кръстове днес – семейства, борещи се с болести, хора, потънали в самота: Вижте образа на Бен с неговата касичка. Той ни учи, че животът не се измерва с това колко дълго сме го живели, а с това колко сме били готови да дадем. Бен живя петнадесет години, но в тези години той събра повече „съкровища на небето“, отколкото мнозина събират за осемдесет. Той ни учи, че да си „приготвен“ означава просто да обичаш днес, в този час, в тази минута.

Какво да отнесем със себе си днес, когато излезем оттук?

Нека отнесем призива на Псалма: „Всеки ден ще Те благославям и ще хваля името Ти вовеки“. Дори в дните на скръб, опитайте се да намерите едно малко нещо, за което да благодарите. Може би е споменът за усмивката на Бен, когато говореше за своите самолети. Може би е добротата на приятел. Всеки акт на благодарност е победа над „крадеца“.

И второ: живейте с отворени ръце. Не чакайте „подходящия момент“, за да бъдете добри. Предложете вашата „касичка“ – вашето време, вашето внимание, вашата прошка – на някого днес. Направете го в памет на Бенджамин Во. Нека неговата нежна душа продължи да действа чрез вашите ръце.

Бен не е изчезнал. Той е при Света Моника, при Свети Карло Акутис, при всички онези, които са били намерени „будни“. Той е при Бога, Който е верен. И един ден, в часа, който не очакваме, но който ще бъде пълен със светлина, ние ще го видим отново. И тогава няма да има повече плач, а само радостта от това, че сме се прибрали у дома.

Бен, почивай в мир в прегръдките на Отца. Ние ще продължим да бъдем будни заради теб.

Амин.