Празник на свети Вартоломей, апостол

Представете си за момент сенчестата корона на една широка смокиня в Кана Галилейска. …

Не прашния градски друм, където тълпите се блъскат и викат, а тихият, уединен хлад под широките зелени листове. Там, в следобедния зной, един млад мъж на име Натанаил — когото Светата Църква чества днес като апостол Вартоломей — седи съвсем сам. Той мисли, че никой не го вижда. Смята, че скрит под дебелата сянка, остава невидим за света със своите размисли, със своите въпроси, със своите молитви и копнежи.

И изведнъж идва неговият приятел Филип, задъхан от вълнение, и му казва: „Намерихме Онзи, за Когото писаха Мойсей и пророците — Исус от Назарет!“

Натанаил реагира искрено, почти с лека откровеност, без никакъв опит да се направи на по-добър или по-духовен, отколкото е: „От Назарет ли? Може ли оттам да излезе нещо добро?“ В този отговор няма злоба. Има просто един открит, неподправен човешки ум, който не обича преструвките. Филип не влиза в богословски спор. Той просто отправя най-великата покана в историята: „Дойди и виж.“

И когато Натанаил прави първите си крачки към Исус, Спасителят го поглежда и изрича думи, които прорязват въздуха с невероятна топлота: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство!“ …

Чуйте тази диагноза на човешката душа: *без лукавство*. Без двойни игри. Без маски. Сърце, прозрачно като планински извор.

Натанаил спира, изненадан. Сърцето му трепва и той пита: „Откъде ме познаваш?“

И тогава Исус казва онова изречение, което става котва за цялата му вяра: „Преди Филип да те повика, когато беше под смокинята, Аз те видях.“ …

Какво означава да бъдеш видян *под смокинята*?

В еврейската традиция смокинята е символ на тихото място. Мястото, където човек остава сам със своя Бог. Където сваля всички външни роли, където плаче без срам, където мечтае, където изрича нечутите си молитви. Под смокинята ние сме такива, каквито сме в действителност — без публичност, без сценография.

Исус казва на Натанаил: *Аз те познавам не от момента, в който ме срещна на пътя. Аз те видях тогава, когато мислеше, че си напълно сам. Видях чистотата на сърцето ти. Видях копнежа ти за истина. Аз бях там.*…

Днес, когато изминаха малко повече от два месеца — точно седемдесет и два дни от 13 юни, когато скъпият ни Бенджамин Во бе призован в вечността, — ние стоим под нашата собствена смокиня. В нашата собствена сянка на скръбта.

Изминаха два месеца. Първите седмици на суматоха, на съболезнования, на оглушително присъствие отминаха. Светът около нас се завърна към своя забързан ритъм. Хората тичат за своите ежедневни задачи, улиците са пълни с шум, лятото постепенно преминава към есен. Но за семейството — за бащата Алън, за майката Тао, за по-малкия брат Райън — тези два месеца носят тежестта на една тишина, която не намалява, а се задълбочава.

Нека назовем болката с истинското и име, преди да потърсим надежда. Скръбта след два месеца не е по-малко болезнена; тя просто променя своя глас. Тя става онази тиха, продължителна болка, която те посреща сутрин, когато отвориш очи и осъзнаеш празнотата. Тя е погледът към бюрото, където липсва познатото присъствие. Тя е липсата на онзи глас, на онази детска усмивка с брекети, на онзи жив, светъл ум, който изпълваше дома със светлина.

В такива моменти човек усеща умора. Душата пита в тишината: „Господи, виждаш ли ни? Знаеш ли колко е тежко да стоим под тази тъмна сянка?“

И днешното Евангелие ни дава Христовия отговор: *Преди дори да изречете вика си, Аз ви видях под смокинята. Видях сълзите ви. Видях обичта ви. Видях всяка секунда от вашата болка.*

Когато погледнем към Бенджамин — към нашия скъп Ben, — ние виждаме момче, за което думите на Исус „у когото няма лукавство“ важат с пълна сила. Бен беше дете с удивителен, феноменален ум. На четиринадесет-петнадесет години той разплиташе сложни логически структури, потапяше се в света на изкуствения интелект, облачните технологии и алгоритмите с лекота, която смайваше възрастните. Но това, което го прави толкова незабравим, не бяха просто неговите знания.

Това беше чистотата на неговото сърце. В Бен нямаше хитрост. Нямаше фалш. Имаше една дълбока, неподправена, чиста радост от живота и неимоверна нежност към хората около него.

Помните ли как Бен говореше за своята голяма мечта? …

Той обичаше птиците и самолетите с една изключително чиста, детска страст. Обичаше да гледа как тези огромни птици от метал се издигат в небето, преодолявайки земното гравитационно притегляне. И с онази светла, чиста усмивка той споделяше своята идея да създаде авиационна компания, която с хихикане наричаше „Con Chim Airlines“ — „Авиационни линии Птичка“. Когато говореше за това, очите му грееха с онази детска прозрачност, в която няма нито капка гордост, а само чиста радост от творението и копнеж по висините.

Това беше Бен под своята смокиня — чист, вдъхновен, усмихнат, без никакво лукавство.

И забележете какво казва Исус на Натанаил, когато той признава Неговото величие. Исус му казва: „Вярваш ли, защото ти казах, че те видях под смокинята? По-големи неща от тези ще видиш! Истина, истина ви казвам: отсега ще виждате небето отворено и ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.“ …

Каква невероятна картина! Небето не е затворено. Небето не е студена, празна бездна над главите ни. В Христос небето е *отворено*.

В днешното първо четение от Откровението на свети Йоан виждаме същото това отворено небе. Ангелът показва на апостола Новия Йерусалим — светия град, който слиза от Бога, сияещ с Божията слава. Неговото сияние е като скъпоценен камък, като прозрачен кристал! Там няма мрак, няма нощ, няма страдание, няма болест. Градежът му е от скъпоценни камъни, а основите му носят имената на дванадесетте апостоли — сред които е и днешният светец, Вартоломей.

Тази визия не е просто поетична метафора. Тя е реалността, в която се намира нашият обичан Бенджамин Vo. Смъртта не е края на неговата история. Тя не затвори вратата пред него. Тя отвори небето!

Това момче, което толкова много обичаше полетa, което гледаше с възхищение към небесните простори и мечтаеше за птици и самолети, днес не се нуждае от криле от метал. Бен е в отвореното небе. Той е там, където Божията слава сияе като чист кристал, където ангелите възлизат и слизат, и където той пребивава в съвършена радост, пълно здравословно състояние и вечен мир.

В нощта на 25 юни, едва две седмици след като премина при Отца, неговият баща сънува един дълбок, незабравим сън. В съня си той видя Бен — силен, здрав, прав до вратата, опитващ се да каже с цялата си детска откровеност: „Бабо, преминах всички тестове... мога да дишам нормално...“ И когато баща му го прегърна силно, за да му даде утеха, Бен изведнъж спря, погледна го и каза думи, които не са от този свят: „Не е страшно... Аз ще бдя над теб и мама.“ …

Спрете за момент тук. Чуйте тези думи отново: *„Не е страшно... Аз ще бдя над теб и мама.“*

Това не е ли точно онова отворено небе, за което говори днешното Евангелие? Бен не е изчезнал. Той не е затворен в миналото. Той е момче от отвореното небе. Неговото сърце, чисто и без лукавство, сега е пред Божия престол, и той продължава да обича, да бди и да се моли за своето семейство.

Но тук, сред тази скръб след два месеца, нека спрем и пред един тежък въпрос, който понякога тихо и незабележимо се прокрадва в сърцата на родителите и близките. В тишината на нощта, когато въпросите виждат сянка, врагът на човешката душа обича да шепне съмнения: *„Ами ако бяхме направили нещо различно? Пропуснахме ли нещо? Дали не сгрешихме? Защо това се случи на нашето дете?“*

Ако този мъчителен глас на вината някога е докосвал сърцата ви, чуйте днес истината, която Христос изрича с пълна сила! Когато учениците попитаха Исус за един страдащ човек: „Кой съгреши, той ли или родителите му?“, Исус отговори категорично: *„Нито той съгреши, нито родителите му.“*

Чуйте това много внимателно, скъпи Алън и Тао. Болестта, страданието и раздялата в този свят НЕ СА наказание от Бога! Те не са знак за Божия гняв, нито са резултат от каквато и да е ваша грешка, пропуск или недоглеждане. Вие бяхте най-преданите, най-любящите, най-бдящите родители, които едно дете би могло да има. Всяка секунда от живота на Бен бе обгърната с вашата безгранична грижа и обич. Няма нищо, абсолютно нищо, което да сте пропуснали. Тази буря дойде не от вашите действия, а от крехкостта на този временен свят.

Днес Христос сваля този тежък камък от раменете ви. Той ви казва: Вие сте чисти. Вие дадохте всичко. Не се обвинявайте, не търсете вина там, където има само жертвена обич. Бъдете свободни от този товар, за да може вашата скръб да бъде пълна с онази мирна надежда, която Бен ви остави.

Скъпи Алън и Тао, болката от празнотата в къщата е реална. Но вие имате една свята мисия тук на земята. Вашият по-малък син Райън има нужда от вас. Той има нужда да вижда вашата сила, вашата надежда, вашата обич. Райън носи в себе си част от онази светлина, която Бен споделяше с него. Всеки път, когато прегръщате Райън, когато се смеете с него, когато му разказвате истории и градите бъдещето му, вие изпълнявате завета на Бен. Бен иска да ви вижда силни. Той иска неговото семейство да продължи да живее с вдигната глава, с отворено сърце и с вяра.

Обръщам се с братска обич и към всички лели, чичовци, баби, дядовци и семейни приятели, които подкрепят това семейство. Обръщам се и към всички вас, които слушате тези думи от далечни разстояния — особено към семействата, които бдят до болничните легла на своите боледуващи деца, към всеки, който носи невидим кръст и усеща, че силите му изтичат. …

Знайте, че Христос ви вижда под вашата смокиня. Нито една ваша сълза не е изгубена. Нито една тиха молитва не е нечута. Бог е близо до онези, които са със съкрушено сърце.

И дори в своята отсъствие тук на земята, любовта на Бен продължава да ражда плодове. Неговото добро, великодушно сърце — онова сърце, което някога искаше без колебание да предложи цялата си касичка, за да помогне на чичо си — днес продължава да вдъхновява дела на милосърдие. В негово име чиста вода струи в жадни селища, храна достига до бедни и възрастни хора, подкрепа отива при сираци и страдащи деца. Това е тихият чист извор, който продължава да тече и да напомня, че доброто никога не умира.

Какво можем да вземем със себе си днес, кадато излезем от този храм и се върнем към нашите ежедневни грижи? …

Вземете със себе си обещанието на Христос от днешното Евангелие.

Когато се почувствате самотни, когато умората ви налегне, си спомнете, че Исус ви вижда под смокинята. Той познава вашите мисли без лукавство. Не се страхувайте да застанете пред Него с цялата си болка, с всичките си въпроси. Той не ви осъжда — Той ви прегръща.

И второ: вдигнете очи към отвореното небе. Вярвайте, че нашият живот не завършва с прахта на земята. Зад видимото съществува Новият Йерусалим, сияещ като чист кристал, където апостолите, светците и нашите любими същества ни чакат в Божията светлина.

Нека днес вярваме по-дълбоко, нека обичаме по-силно и нека пазим в сърцата си светлия спомен за Бенджамин Vo — момчето с ум на откривател, с мечта за небесни полети и със сърце, в което нямаше лукавство.

Нека свети апостол Вартоломей и Пресвета Дева Мария ни закрилят и ни водят стъпка по стъпка към онзи ден, когато небесата ще бъдат напълно отворени и радостта ни ще бъде пълна.

Амин.