Събота от Деветнадесетата седмица през времето през годината — Ежедневно Слово

Начални обреди

В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Благодатта и мирът от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос да бъдат с всички вас.

Акт на разкаяние

Array

♪ “Kyrie - Version B (Organ/Cello)” — A song for Ben

Литургия на Словото

Първо четение · Revelation 11:19A; 12:1-6A, 10AB

Божият храм на небето се отвори и се видя ковчегът на Неговия завет в храма Му. И яви се голямо знамение на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под нозете ѝ и на главата ѝ корона от дванадесет звезди. Тя беше бременна и викаше от родилни болки и мъки. Яви се и друго знамение на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, и на главите му седем диадеми. Опашката му завлече третата част от небесните звезди и ги хвърли на земята. И змейят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ѝ, когато роди. И тя роди мъжко дете, което има да пасе всички народи с желязна тояга; и детето ѝ бе грабнато и занесено при Бога и Неговия престол. A жената избяга в пустинята, дето имаше приготвено от Бога място. И чух силен глас на небето, който казваше: „Сега дойде спасението и силата, и царството на нашия Бог, и властта на Неговия Христос!“

Второ четение · 15:20-27

Братя и сестри: Христос възкръсна от мъртвите и стана първоплод на починалите. Защото, както смъртта дойде чрез човек, така и възкресението на мъртвите дойде чрез Човек. Както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: първоплод е Христос; после, при Неговото идване, онези, които са Христови; а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички Свои врагове под нозете Си. Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта, защото „Всичко се подчини под нозете Му“.

Свето Евангелие · Luke 1:39-56

През онези дни Мария стана и отиде бързешком в планинската страна, в един юдейски град; и влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата ѝ; и Елисавета се исполни с Дух Свети, извика с висок глас и каза: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав стигна до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е онази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“ И каза Мария: „Величае душата ми Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна смирението на Своята рабиня; защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Всемогъщият ми стори велики неща, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят. Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; сваля силни от престоли и издига смирени; гладни изпълва с блага, а богати отпраща празни. Затекна се за Израиля, Своя слуга, помнейки милостта Си – както бе говорил на нашите бащи – към Авраама и семето му вовеки.“ И остана Мария с нея около три месяца, и се върна у дома си.

Величае душата ми Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Проповед

Какво прави едно пътуване толкова незабравимо? …

Не километрите, които изминаваме, а светлината и радостта, с които го споделяме с тези, които обичаме.

В днешното Евангелие виждаме Пресвета Богородица, която побърза да тръгне към планинската страна, за да посети Елисавета. Тя носеше със себе си не просто добри новини, а Сам Христос. И в мига, в който поздрави братовчедка си, младенецът в утробата на Елисавета заигра от радост. Мария изпя Своята песен на благодарност: „Величае душата ми Господа!“ А в първите четения Словото ни напомня, че Христос е „първоплод на починалите“ — че Той победи смъртта и приготви за нас вечно място при Отца.

Девет седмици изминаха, откакто нашият скъп Бенджамин бе призован у дома при Бога.

Когато мислим за Бенджамин Во, пред очите ни изплува момче с отворено сърце и неугасим копнеж да опознава света. Спомнете си го от онези прекрасни летни пътувания със семейството му — как стоеше край фонтана Треви в Рим, с кръстчето си на гърдите, с онази светла, чиста усмивка под слънчевите лъчи. За Бен всеки нов град, всеки полет, всяко свято място като Лурд или Ватикана бе възможност да се възхищава на красотата около себе си. Той носеше в себе си точно онази тиха и светла радост, която стопляше всички около него.

Днес, след девет седмици скръб, вярата ни увещава, че неговото пътуване не е завършило в нищото. Христос, Който побеждава всеки враг и самата смърт, държи Бенджамин сигурно в Своите ръце.

Скъпи Алън и Тао, болката от раздялата е тежка, но Божията обич е по-силна от всяка скръб. Продължавайте да крачите напред с надежда заради обичания му брат Райън, като му помагате да вижда красотата на света със същата тази чиста радост.

Прегръщаме с молитва всички лели, чичовци, близки и всеки, който се съединява с нас от далеч — посебно всяко боледуващо дете и всяко семейство, носещо тежък кръст. Господ ви вижда и ви дава Своя мир.

Бен си почива в прегръдките на Небесния Отец, на Небесния Празник, заедно със свети Карло Акутис и Пресвета Богородица, и бди над нас с онази незабравима, светла усмивка.

Амин.

Размишление

♪ “Чисто сърце (Version B)” — A song for Ben

Молитва на верните

For the intentions entrusted to Ben on our prayer wall:

“Ben – толкова много ми липсваш. Моля те, идвай да ни навестяваш толкова често, колкото искаш. Помогни ни да продължим напред без толкова болка, сине мой. Моля те, моли се за нас.”