Вторник на двадесет и първа седмица в обикновено време

Скъпи братя и сестри, скъпи родители на Бенджамин, Алън и Тао, скъпи братко Райън, скъпи роднини и приятели, и всички вие, които се присъединявате към нас днес от различни краища на света.

Днес, когато се събираме, за да се обърнем към Господа, първото ни четене от Второ послание до Солунци отваря една много важна тема – темата за Божието идване, за деня Господен. Апостол Павел пише: „Вижте, братя, не се смущавайте лесно в ума си, нито се плашете, нито чрез дух, нито чрез слово, нито чрез писмо, като че от нас, че е дошъл денят Господен.“

Какво означава това? Означава, че в живота си, особено когато сме изправени пред трудности, пред загуби, пред несигурност, е лесно да бъдем разколебани. Лесно е да се поддадем на страха, на паниката, на всякакви „духове“ или „думи“, които ни казват, че всичко е свършило, че краят е близо, че няма надежда. Но Павел ни напомня, че Божието идване не е нещо, което трябва да ни плаши или да ни разколебава. Напротив, то е причина за надежда, причина за утвърждаване.

Той ни казва: „Защото онзи ден няма да дойде, ако първо не дойде отстъплението и не се яви човек на греха, син на погибелта.“ Това са думи, които ни напомнят, че има една дълга история, една Божия история, която се развива. И ние сме част от тази история. Ние сме призвани да стоим твърдо, да държим здраво преданието, което ни е предадено – било то чрез устно слово или чрез писание.

И тук, в този контекст, идват думите на Исус от днешното Евангелие. Той говори на книжниците и фарисеите, на онези, които са имали Божия закон, но са го изкривили. Той им казва: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от мента, от копър и от ким, и сте пренебрегнали по-важното в закона: правосъдие, милост и вярност; а това е трябвало да правите, без да пренебрегвате онова.“

Това е много силно послание. Исус не отрича важността на спазването на всички Божии заповеди, дори и най-малките. Но Той ни призовава да видим сърцевината на закона. Сърцевината на Божията воля. А това са правосъдието, милостта и вярността. Тези три неща са като стълбове, на които се крепи Божието царство. Правосъдие – да живеем справедливо, да даваме на всеки каквото му се полага. Милост – да бъдем състрадателни, да прощаваме, да помагаме на нуждаещите се. И вярност – да бъдем верни на Бога, на Неговите обещания, на Неговата любов.

Исус продължава: „Слепи водители, които прецеждате комара, а върблюда поглъщате! Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и паницата, а вътре са пълни с грабеж и себелюбие. Слепи фарисею, очисти първо вътрешността на чашата, за да стане и външността чиста.“

Това е образ, който се врязва дълбоко в съзнанието ни. Ние можем да бъдем много добри във външни неща – да спазваме ритуали, да правим добри дела, които другите виждат. Но ако вътре в нас има грабеж, себелюбие, гордост, лицемерие – тогава всичко е напразно. Външната чистота не може да замести вътрешната. Както казва Исус, първо трябва да очистим вътрешността, за да може и външността да стане чиста.

И тук, в този ден, когато говорим за Божието идване, за спазването на закона и за вътрешната чистота, нека погледнем към живота на нашия Бенджамин. Бенджамин Во. Момче, което напусна този свят твърде рано, но остави дълбока следа в сърцата ни. Той беше момче с блестящ ум, с безкрайна любознателност. Още като дете решаваше математически задачи, които бяха за по-големи класове. На петнадесет години вече се потапяше в света на изкуствения интелект, на DevOps, на облачните технологии. Неговият ум работеше с такава скорост и прецизност, че мнозина се чудеха как е възможно едно толкова младо момче да разбира толкова сложни неща. Той имаше цял GitHub репозиториум, пълен с програми и игри, които беше създал.

Но въпреки този изключителен интелект, Бен беше преди всичко едно момче с „нежно сърце“. Това е ключово. Неговият ум не го направи студен или надменен. Напротив, той имаше дълбока емпатия. Семейството му споделя, че на дванадесет години, на рождения ден на баща си, той се разплакал от страх да не го загуби. Това е сърце, което усеща дълбочината на връзката, дълбочината на любовта. Това е сърце, което разбира, че най-важното не са титлите или постиженията, а връзката с хората, които обичаме.

Исус ни казва: „Горко вам… лицемери!… очисти първо вътрешността на чашата.“ Бен, с цялата си младост и интелект, сякаш интуитивно разбираше това. Неговата вътрешност беше чиста. Той не се стремеше към външни почести. Той живееше с чиста любов към семейството си. Помните ли как, когато чичо му Уилям претърпя два инсулта, петнадесетгодишният Бен, без да се замисли, предложи да даде цялата си касичка със спестявания, за да помогне? Той не се интересуваше от това колко пари има в нея, нито от това колко дълго е спестявал. Важното беше желанието му да помогне, да бъде там за семейството си. Това е истинската милост, истинската вярност, които Исус търси.

Апостол Павел ни призовава: „Затова, братя, стойте твърдо и дръжте се за преданията, които научихте, било чрез слово, било чрез писмо от нас.“ Бен, със своята вяра и чиста душа, държеше здраво тези предания. Той не се поддаваше на смущение или страх. Неговата вяра беше неговата опора. Той разбираше, че Божието идване не е заплаха, а обещание за живот и мир.

Исус ни казва: „Слепи фарисею, очисти първо вътрешността на чашата, за да стане и външността чиста.“ Бен, със своето нежно сърце и чиста душа, винаги е гледал към вътрешността. Той не беше „сляп фарисей“. Той беше момче, което виждаше истинската красота в любовта, в добротата, в смирението. Той не се интересуваше от външни неща. Неговите игри и програми бяха израз на неговата креативност, но сърцето му винаги беше насочено към истинските ценности – семейството, вярата, любовта.

Понякога, когато гледаме към празнотата, която Бен остави, можем да се почувстваме като тези „слепи фарисеи“, които се фокусират върху външни неща и пропускат най-важното. Можем да се чудим защо животът е толкова несправедлив, защо едно толкова чисто сърце е било отнето толкова рано. Но Божията логика е различна от нашата. Бог вижда не само количеството изживени години, но и пълнотата на любовта, която едно сърце е дало и получило.

Бен, със своите петнадесет години, изпълни своята чаша с любов, с доброта, с вяра. Той беше момче, което живееше с „чисто сърце“, както се моли Давид в Псалм 51. Неговото сърце беше чисто от лицемерие, чисто от себелюбие, чисто от всякаква „грабеж“ или „самонадеяност“. Той беше истински пример за това какво означава да имаш „сърце от плът“, което чувства, обича и вярва.

Скъпи родители, Алън и Тао, и скъпи Райън, загубата на Бен е огромна. Но нека не забравяме, че той живее в сърцата ни. Неговата чистота, неговата доброта, неговата вяра – всичко това остава с нас. Нека се учим от него. Нека се стремим да очистим вътрешността на нашите собствени „чаши“, за да можем да живеем живот, достоен за Божието царство. Живот, изпълнен с правосъдие, милост и вярност.

Когато апостол Павел ни казва да стоим твърдо и да държим здраво преданието, той ни призовава да живеем живота си така, че да бъдем готови за деня Господен. А този ден идва не със страх, а с надежда. Надежда, която идва от чистото сърце, от любовта към Бога и от любовта към ближния. Бен ни показа как се живее с чисто сърце. Нека неговият живот ни вдъхновява да правим същото.

Нека Бог ви благослови и ви даде мир. Нека неговата памет бъде благословение за всички нас. Амин.