Възпоменание на Свети Августин, епископ и учител на Църквата

Скъпи Алън и Тао, скъпи Райън, роднини и приятели на нашето момче, и всички вие, които сте с нас в този час на молитва.

Представете си за миг една малка, глинена лампичка. Тя не е нищо особено на пръв поглед — просто парче пръст, оформено от ръцете на грънчаря. Но в нея има малко масло и един фитил, който гори. В тъмнината на нощта тази малка светлинка е всичко. Тя не осветява целия път до хоризонта, но осветява следващата стъпка. Тя е разликата между това да се спънеш и това да продължиш напред.

Днес, на празника на великия Свети Августин, Евангелието ни отвежда точно в сърцето на нощта. Чуваме притчата за десетте девици, които чакат младоженеца. Исус ни казва, че пет от тях са били „разумни“, а пет — „неразумни“. Разликата не е била в техните лампи — всички са имали лампи. Разликата не е била в това, че едните са заспали, а другите не — всички са заспали, защото младоженецът се е забавил. Разликата е била в една малка подробност: разумните са носели със себе си съд с масло.

Това масло е образът, който искам да държим в сърцата си днес. …

Изминаха точно два месеца от онзи 13 юни. Шестдесет и няколко дни, откакто светът се промени за вас. Два месеца е особен период в скръбта. Първоначалният шок, който понякога ни държи вцепенени, започва да отстъпва място на една дълбока, тиха и постоянна липса. Това е времето, когато „младоженецът се бави“ — когато усещаме, че нощта е дълга, а умората натежава на клепачите ни. В тези моменти най-много се нуждаем от масло за нашите лампи. Не от големи думи, не от сложни обяснения, а от онова тихо, вътрешно гориво, което ни помага да не угаснем.

Свети Августин, когото честваме днес, е прекарал голяма част от живота си в търсене на това масло. Той е имал един от най-блестящите умове в историята на човечеството — точно както нашият Бенджамин имаше ум, който работеше с удивителна скорост, разбирайки логиката на изкуствения интелект и облачните структури още преди да е станал юноша. Августин е търсил истината в книгите, в науката, в удоволствията, в човешката мъдрост. Но накрая той открива нещо, което променя всичко. Той казва: „Ти ни направи за Себе Си, Господи, и неспокойно е сърцето ни, докато не намери покой в Теб“.

Това е „маслото“ на вярата. То не е нещо, което можем да купим от пазара в последния момент. То се събира капка по капка в тишината на ежедневието. То е невидимото съкровище, което носим в съдовете на нашите души.

И тук виждам нашия Бен. …

Бенджамин беше момче, което, макар и толкова младо, вече беше започнало да пълни своя съд с това скъпоценно масло. Има един малък, но изключително дълбок момент от живота му, който ни казва всичко за неговата „разумност“ в библейския смисъл. Спомнете си за неговата касичка. Едно петнадесетгодишно момче, което е събирало своите спестявания — може би за нова технология, за игри или за бъдещите си планове в авиацията. И изведнъж, когато чува, че чичо му Уилям страда, че е претърпял инсулти, Бен прави нещо, което светът би нарекъл „глупаво“ или „наивно“, но което Бог нарича „мъдрост“.

Той отива при родителите си и предлага всичко. Цялата си касичка. Той не я счупи, не я отвори — той просто предложи сърцето си чрез този жест. Той каза: „Всичко, което имам, е на разположение, за да помогна“.

Скъпи Алън и Тао, това е маслото в лампата на Бенджамин. Това е онова вътрешно сияние, което не угасва дори когато физическото тяло отслабва. В днешното първо четение свети апостол Павел ни казва: „Посланието на кръста е глупост за онези, които загиват, но за нас, които се спасяваме, то е Божия сила“. Светът цени натрупването, успеха, „умната“ печалба. Но Божията мъдрост е в себеотдаването. В готовността да предложиш всичко, което имаш, за другия. Бен притежаваше тази мъдрост. Неговият интелект беше огромен, но неговата доброта беше още по-голяма.

Когато дойде среднощният вик на 13 юни — онзи вик, който никой от нас не искаше да чуе — Бенджамин беше готов. Неговата лампа не угасна. Тя просто беше пренесена от нашия свят, където нощта е реална, в Божия свят, където няма нужда от слънце, защото Господ е неговата светлина. Той влезе на сватбения банкет, за който говори Евангелието, и вратата не беше заключена за него, защото той носеше маслото на любовта.

Но тук, на земята, за вас, неговото семейство, болката остава. Два месеца по-късно тишината в стаята му може да се усеща като тежък товар. Може би се питате в тъмното: „Защо? Можехме ли да направим повече? Бяхме ли достатъчно будни?“

Искам да ви кажа нещо много важно, нещо, което Исус казва на Своите ученици, когато виждат страдание, което не разбират. Той казва: „Нито той е съгрешил, нито родителите му“. Скъпи родители, болестта, която премина през живота на Бен, не е наказание. Тя не е резултат от пропуск. Тя не е ваша вина. В този свят има бури, които идват без обяснение, но те никога не са знак, че Бог ви е изоставил или че не сте направили достатъчно. Вие бяхте най-добрите пазители на неговата светлина. Вашата любов беше съдът, в който неговото масло се съхраняваше. Вие не пропуснахте нищо. Вие му дадохте всичко — и най-вече му дадохте вярата, че е обичан.

Свети Августин често е пишел за скръбта по приятели и близки. Той казва, че любовта ни към тези, които сме загубили, не е изгубена, защото те са в Бога, а Бог е в нас. Връзката ви с Бенджамин не е прекъсната; тя е преобразена. Той вече не е просто момчето, което седи до вас на дивана; той е вашият застъпник пред Божия престол.

Скъпи Алън, ти сънува Бен на 25 юни — здрав, дишащ нормално, казващ ти: „Не се притеснявай, аз ще бдя над теб и мама“. Това не е просто сън; това е истината на вярата. Това е маслото, което Бог налива обратно във вашата лампа днес, за да ви даде сила да продължите.

Обръщам се към теб, Райън. Твоят батко Бен беше твоят „съотборник“ в толкова много игри, в Nerf битките, в мечтите за „Con Chim Airlines“. Сега той иска ти да бъдеш неговите очи и неговите ръце тук на земята. Той иска ти да живееш с неговата любознателност и с неговото добро сърце. Всеки път, когато си добър към някого, всеки път, когато учиш нещо ново, ти добавяш масло в своята лампа, и Бен се усмихва от небето.

Към всички вас, които се чувствате уморени от собствените си кръстове, от болести или от загуби: Чуйте Псалма днес. „Земята е пълна с Господната доброта“. Може да изглежда трудно да видим тази доброта в сянката на гроба, но тя е там. Тя е в протегнатата ръка на приятел. Тя е в чистата вода от кладенеца, изкопан в името на Бен в Ка Мау. Тя е в храната, раздадена на бедните в негова памет. Всяко дело на милосърдие, направено в името на Бенджамин, е капка масло, която поддържа неговия пламък жив сред нас.

Какво да отнесем със себе си днес? …

Нека отнесем образа на касичката на Бен. Тя не е просто предмет. Тя е символ на това да не държим нищо за себе си.

Днес, когато се приберете у дома, намерете един малък начин да бъдете „разумни“ като девиците от Евангелието. Напълнете съда на душата си с малко масло. Как? Чрез една тиха молитва. Чрез един жест на прошка. Чрез това да кажете на хората до вас колко ги обичате, точно сега, без да чакате „подходящия момент“.

Бенджамин не чакаше. Той предложи всичко веднага.

Нека свети Августин ни учи как да намерим покой в Бога. Нека Света Богородица, която стоя под Кръста и видя „глупостта“ на страданието да се превръща в победа на живота, да прегърне Алън, Тао и Райън в своята майчинска утеха.

Бен, наше скъпо момче, ти вече не се нуждаеш от земна лампа. Ти си в Светлината. Моли се за нас, докато ние вървим през нощта, за да не угаснат сърцата ни, докато един ден не се срещнем отново на вечния празник, където няма да има повече раздяла.

Амин.