В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Нека Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, бъде с всички вас.
Господи, Ти си нашият съдник и нашето спасение, помилуй ни. Христе, Ти си нашият Младоженец и нашата радост, помилуй ни. Господи, Ти си нашето убежище в деня на скръбта, помилуй ни.
Скъпи братя и сестри, скъпи Алън, Тао и Райън, всички вие, които днес носите в сърцата си образа на нашето обичано момче Бенджамин Во. Изминаха два месеца от онзи 13 юни, когато небето прие един от най-светлите си ангели. Днес, в тишината на този ден, нека се вгледаме в един образ, който ни дава Светото Писание: образът на „новите вината“ и „новите мехове“.
Исус ни казва: „Новото вино трябва да се налива в нови мехове“. Помислете за това. Едно старо вино има своя вкус, своята история, своята утайка. То е добро, както казват фарисеите, но то е затворено в старите си форми. Исус обаче носи нещо, което не може да бъде задържано в старите структури на мислене, на очаквания, на болка. Той носи Живот, който е толкова нов и буен, че изисква разширяване на сърцето.
Бенджамин беше точно такова „ново вино“. Той беше момче с ум, който не се побираше в рамките на обикновеното. Спомнете си неговата любознателност: на десет-единадесет години той вече се потапяше в сложните светове на AI и облачните инфраструктури, учейки AWS с лекотата, с която други деца учат азбуката. Неговият ум беше като един от онези кодове, които той пишеше в своя GitHub – сложен, подреден, но винаги насочен към бъдещето. Той не беше „старо вино“. Той беше един нов, динамичен дух, който виждаше света с очите на откривател.
Трябва да назовем истината, преди да потърсим утеха. В тези два месеца, когато болката ви амбушира в ранната сутрин или в тишината на вечерта, вие вероятно се чувствате като „стари мехове“. Чувствате се разкъсани. Чувствате, че вашата издръжливост е достигнала своя предел. Може би се питате – и това е въпрос, който често идва в часовете на самота: „Къде сгрешихме? Можехме ли да предвидим? Можехме ли да направим повече?“ Скъпи Алън и Тао, искам да махна този товар от раменете ви. В Евангелието Исус не обвинява никого за това, че виното е ново или че меховете се пукат. Той просто ни казва, че идва нов порядък. Болестта, която отне Бен, не е резултат от ваша липса на грижа, нито от някакъв пропуск в бдителността. Тя е буря, която идва от нищото, извън обсега на човешкия контрол. Вие бяхте най-добрите родители, които едно дете може да има. Вие не сте пропуснали нищо. Господ не ви обвинява, и вие не трябва да се обвинявате.
Свети Павел ни напомня в първото четение: „Не съдете нищо преди времето, докато дойде Господ, Който ще освети скритото в тъмнината“. Ние често се опитваме да съдим себе си, да разберем „защо“ се е случило това, да анализираме миналото като код, който трябва да бъде дебъгнат. Но Павел ни казва: оставете това на Господа. Той е единственият, който вижда цялата картина. Той е единственият, който знае защо това „ново вино“ на живота на Бен беше прибрано толкова рано в Неговите небесни изби.
Бенджамин имаше една мечта – неговата „Con Chim Airlines“. Той се смееше и кикотеше, когато говореше за това. Беше просто, чисто, красиво. Искаше да създаде авиолиния на птицата. Птицата не се бори с вятъра, тя се носи по него. Сега Бен е точно там – в небето, което толкова обичаше, в „Con Chim Airlines“, която лети над облаците на нашето страдание. Той не е ограничен от тялото, което го болеше. Той е свободен.
Скъпи Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка. Ти си този, който знае най-добре какво е да споделяш тихите моменти с него. Може би понякога ти се струва, че си сам в лодката. Но Бен е с теб. Той те гледа от място, където няма повече „стари мехове“, където всичко е ново, вечно и изпълнено с радост. Не се страхувай да продължиш напред. Не се страхувай да мечтаеш, както той мечтаеше.
Има един момент в живота на Бен, който разкрива сърцето му повече от всеки код – онзи момент, в който той, без никой да го кара, предложи цялата си касичка за болния си чичо Уилям. Той не я разби, не я изпразни, той просто я предложи. Това е „новото вино“ на любовта. Това е сърце, което не се страхува да даде всичко, защото вярва, че Бог ще се погрижи. Това е наследството, което той ви остави – не вещи, а дух на безкористна щедрост.
Днес, когато излезете оттук, вземете със себе си това: Бог не търси от вас да бъдете „стари мехове“, които се опитват да задържат болката си в затворени форми. Той иска да налее в сърцата ви ново вино – виното на надеждата, която е по-силна от смъртта. Когато се почувствате претоварени, просто дишайте. Кажете: „Господи, Ти си моят Младоженец. Ти си моят покой“. Бенджамин е в сигурните ръце на Отца. Той е при „Банкета на Небето“, заедно със светиите, усмихнат и свободен. Нека неговата усмивка бъде вашата светлина в днешния ден. Амин.
For the intentions entrusted to Ben on our prayer wall:
По думите на Спасителя и по Неговите наставления, ние дръзваме да кажем:
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин.
Нека Господ ни благослови, да ни предпази от всяко зло и да ни въведе във вечния живот. Амин.
✝ Нека Всемогъщият Бог ви благослови: Отец и Син и Свети Дух. Амин.