В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Нека Божият мир, който превъзхожда всеки ум, бъде с всички вас.
Господи, Ти, който виждаш всяка наша сълза, помилуй ни. Христе, Ти, който изтриваш всяка скръб в Твоето царство, помилуй ни. Господи, Ти, който си нашето единствено упование, помилуй ни.
Йерусалим. Градът, който Исус гледа в днешното Евангелие, не е просто купчина камъни и стени. Това е място на история, на обещания, на дълго очакване. И все пак, когато Исус се приближава до него, Той не се радва на неговата архитектура или на неговата мощ. Той плаче. Той гледа града и вижда една трагична слепота – неспособността на хората да познаят времето на своето посещение. „Ако ти само знаеше...“ – казва Той. В тези думи се крие цялата болка на Бога, който стои пред затворени врати, пред очи, които не могат да видят Неговата светлина сред шума на собствените си грижи и страхове.
Колко често ние, в нашия собствен живот, сме като този Йерусалим? Толкова заети да строим своите стени, да подреждаме ежедневието си, да се опитваме да предвидим следващия ход, че пропускаме онова, което наистина носи мир. Исус не плаче за греховете на града с гняв. Той плаче с болката на родител, който вижда детето си да се лута в тъмното, докато светлината е точно пред него. Тази слепота, за която говори Исус, не е наказание. Тя е просто резултат от това, че сме се вторачили в земното, в преходното, в това, което може да бъде разрушено, вместо да погледнем към вечното.
За вас, Алън и Тао, и за теб, Райън, изминали са пет месеца от оня юни, в който Бенджамин се прибра у дома. Пет месеца, в които всяка сутрин е била като опит да се разчете код, който вече не се поддава на логиката. Знам, че в тишината на дома ви, в празното място, което Бен остави, вие често се питате: „Защо?“. И в тези моменти на непоносима липса, в мрака на скръбта, често се прокрадва онази тиха, отровна сянка на вината: „Дали пропуснахме нещо? Дали можехме да направим повече?“. Искам днес да чуете думите на Евангелието с цялата им нежност и да свалите този камък от раменете си. Чуйте ме добре: вие не сте пропуснали нищо. Болестта на Бен, неговият изход от този свят – това не беше ваша вина. Вие не сте направили грешка, която е довела до този край. Има неща в този свят, които са отвъд всяко родителско знание, отвъд всяка медицина, отвъд всяка човешка бдителност. Бог не ви обвинява. Той не търси недостатък във вашето съвършено родителско обичане. Вие обичахте Бен с всяка клетка на душата си. Бог е любящ Баща и Той знае колко чисто и дълбоко го пазехте в сърцата си. Освободете се от това самообвинение днес. ОСТАВЕТЕ ТОЗИ ТЕЖЪК ТОВАР ТУК. Бен никога не би искал да носите болката на една вина, която изобщо не ви принадлежи.
В първото четиво Йоан ни отвежда пред престола на Бога. Той вижда свитък, запечатан със седем печата, който никой в небето или на земята не може да отвори. Йоан плаче, защото никой не е достоен. Но тогава му казват: „Не плачи. Лъвът от Юдовото коляно, коренът Давидов, победи“. И какво вижда Йоан, когато погледне към победителя? Той не вижда ужасяващ лъв. Той вижда Агнец, който изглежда като заклан. Това е парадоксът на нашата вяра. Победата не идва чрез сила, чрез стени или чрез палисади, които враговете вдигат около нас. Победата идва чрез жертвената любов. Бенджамин, с неговия брилянтен ум, с неговата любознателност, която го караше да мечтае за „Con Chim Airlines“, беше момче, което разбираше, че истинската стойност не е в това, което притежаваш, а в това, което даваш. Помните ли онази негова готовност да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям? Той не я разби, не я изпразни шумно; той просто предложи. Това беше жест на сърце, което не пази нищо за себе си, когато види нуждаещ се. Това беше отражение на самия Агнец, който се даде изцяло за нас.
Исус плаче за Йерусалим, защото те не познаха времето на своето посещение. Но вие, вие познахте Бен. Вие го видяхте като дар. И макар да ви се струва, че времето му беше твърде кратко, той беше посещение на Божията благодат във вашия дом. Той беше светлина, която не угасва. Той е сега при Агнеца, пред престола, където няма повече сълзи, няма повече тестове, няма повече болка. Той е на „Банкета на небесата“. Там, в светлината на Божието присъствие, той е напълно здрав, напълно свободен, напълно Бен. Той не е изгубен. Той е при Онзи, който държи всичките ни сълзи в кожена мех, както казва Псалмопевецът.
Райън, ти си братът, който носи паметта за Бен в стъпките си. Знам, че ти липсва твоят най-добър приятел, с когото споделяхте мечти и игри. Но ти не си сам. Бен те гледа с онази топла, братска усмивка и те кани да продължиш напред със смелост. Живей живота си така, че всяко твое действие да носи онази светлина и любопитство, които той обичаше. Бъди силен за него. Продължавай да мечтаеш за него. Всяка твоя усмивка е продължение на неговата.
Знаете ли, баща му сподели за един сън – как чакат на опашка за сладолед и Бен плаща. В този сън има толкова много нежност. Бен е бил, е и ще бъде този, който се грижи, който е щедър, който е с вас. Бог ви дава този мир не като отговор на всички „защо“, а като присъствие в „сега“. Вярата не е в това да разберем всичко. Вярата е в това да продължим да вярваме, когато отговорите липсват. Вярата е в това да вярваме, че Бог държи всяка ваша сълза. Че Бог не е забравил нито една ваша молитва. Че Бенджамин е в ръцете на Този, Който го е създал с толкова любов. Вие сте обичани с любов, която е по-силна от смъртта.
Когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете я тук, при олтара. Вървете с мир, знаейки, че сте дали всичко, че сте обичали добре и че Бен ви чака в светлината на Отца. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е у дома и че той ви гледа с онази своя топла, нежна усмивка. Бог е с вас. Вие не сте сами. Амин.
For the intentions entrusted to Ben on our prayer wall:
По думите на Спасителя и по Неговите наставления, ние дръзваме да кажем:
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин.
Нека Господ ви благослови и ви пази, нека обърне лицето Си към вас и ви дари с мир. В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.
✝ Нека Всемогъщият Бог ви благослови: Отец и Син и Свети Дух. Амин.