В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Нека мирът на нашия Господ Исус Христос, Царят на вечността, който ни познава по име и ни води към Своите зелени пасища, бъде с всички вас.
Господи, Ти си добрият Пастир, който търси изгубените: Господи, помилуй. Христе, Ти си първият плод на възкресението, който побеждава смъртта: Христе, помилуй. Господи, Ти си Царят, който ни кани в Своето вечно царство: Господи, помилуй.
Понякога, в тишината на един следобед, когато светът около нас сякаш спира да диша, се сещаме за онези малки, ежедневни жестове, които очертават човешката душа. Спомнете си за Бенджамин – не за големите му постижения, не за неговия блестящ ум, който разчиташе алгоритми с лекота, а за онзи момент, в който той, едва на петнайсет, стоеше пред една от най-важните истини на живота: че да обичаш означава да бъдеш готов да дадеш всичко. Спомнете си как той предложи цялата си детска касичка, за да помогне на чичо си Уилям, когато той беше болен. Той не я разби, не я разпиля шумно по масата, не търсеше признание. Той просто предложи. В това предложение се криеше цялата нежност на неговото сърце – сърце, което не се страхуваше да се раздаде, което не пазеше нищо за себе си, когато виждаше нужда у човека, когото обича.
Днес, на този празник на Христос, Царят на Вселената, ние четем пророк Езекиил, който ни представя Бога не като далечен владетел, а като Пастир: „Аз сам ще потърся овцете Си и ще ги нагледам“. Това е образът, който трябва да носим в себе си днес. Бог не е някакъв абстрактен закон или далечна сила. Той е Пастирът, който познава всяка една от Своите овце по име. Той познава Бенджамин. Той познава всяка ваша сълза, Алън и Тао. Той познава всяка празнина в дома ви, която се усеща толкова остро пет месеца след като Бен се прибра у дома. И в тази светлина, нека се спрем на едно конкретно изображение от днешното Евангелие – изображението на Царя, който се идентифицира с най-малките, с гладните, с жадните, с болните. „Каквото направихте за едного от тия Мои най-малки братя, Мене го направихте“.
Вие, които носите болката от загубата на Бен, често се питате: „Къде беше Бог в онези дни?“. И в тишината на тази скръб, понякога се прокрадва онази отровна, тиха мисъл на самообвинението: „Дали пропуснах нещо? Можех ли да направя повече?“. Искам да ви кажа нещо днес, което трябва да влезе в най-дълбоките кътчета на сърцата ви: Спрете да се обвинявате. Болестта на Бен, неговият път, който завърши толкова рано – това не беше ваша вина. Вие не сте направили грешка, която е довела до този край. Има неща в този свят, които са отвъд всяко човешко знание, отвъд всяка медицина, отвъд всяка родителска бдителност. Бог не ви обвинява. Той не търси недостатък във вашето съвършено родителско обичане. Вие обичахте Бен с всяка клетка на съществото си. Свалете този товар от раменете си. Той не ви принадлежи. Бог не праща болест; Бог приема Своите деца в прегръдките Си, когато земният им път стигне до края, който никой от нас не може да предвиди. Вие сте били и оставате най-добрите родители, които Бен би могъл да има.
Погледнете към Христос, нашия Цар. В днешното второ четиво св. Павел ни казва: „Защото, както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“. Смъртта не е последната дума. Тя е врата. Бен не е изчезнал в нищото. Той е преминал в Царството, където той е напълно здрав, напълно свободен, напълно Бен. Спомнете си онова, което баща му сподели за съня си: как чакат на опашка за сладолед и Бен плаща. В този сън има толкова много нежност. Бен е бил, е и ще бъде този, който се грижи, който е щедър, който е с вас. Това не е просто сън; това е обещанието на нашия Цар, че любовта никога не умира, че тя просто се преобразява.
Райън, ти си братът, който носи паметта за Бен в стъпките си. Знам, че ти липсва твоят най-добър приятел, с когото споделяхте мечти и игри. Но ти не си сам. Бен те гледа с онази топла, братска усмивка и те кани да продължиш напред със смелост. Живей живота си така, че всяко твое действие да носи онази светлина и любопитство, които той обичаше. Бъди силен за мама и татко. Продължавай да мечтаеш за него. Всяка твоя усмивка е продължение на неговата. Вие, всички, които слушате от разстояние – семейства, които носят тежки кръстове, деца, които страдат – знайте, че вие сте част от стадото на Добрия Пастир. Той не ви е забравил. Той ви държи в Своите ръце.
Бен ни остави едно наследство, което не е в GitHub репозиториумите или в сложните математически задачи, а в делата на милосърдие. Онова тихо раздаване на ориз и храна на бедните, онзи кладенец в Ка Мау, който носи името му – това са знаци на Царството. Това е начинът, по който любовта на един петнайсетгодишен младеж продължава да тече, да напоява земята, да дава живот. Той не е затворил ръцете си в гроба; той ги е отворил за вечността.
Когато излезете оттук, не носете със себе си тежестта на въпросите без отговор. Оставете я тук, пред престола на нашия Цар. Вярата не е в това да разберем всичко. Вярата е в това да продължим да вярваме, когато отговорите липсват. Вярата е в това да вярваме, че Бог държи всяка ваша сълза в кожена мех. Че Бенджамин е у дома. Че той ви чака. Нека всеки път, когато погледнете към небето и видите птица или самолет, се усмихнете, знаейки, че той е там и че той ви гледа с онази своя топла, нежна усмивка. Бог е с вас. Вие не сте сами. Амин.
For the intentions entrusted to Ben on our prayer wall:
По думите на Спасителя и по Неговите наставления, ние дръзваме да кажем:
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин.
Нека Господ, нашият Цар и Пастир, ви пази, ви утешава и ви води по пътя на мира. Благослови ви Всемогъщият Бог, Отец, Син и Свети Дух. Амин.
✝ Нека Всемогъщият Бог ви благослови: Отец и Син и Свети Дух. Амин.