Празник на Въздвижение на Честния Кръст Господен

Погледнете за момент към един обикновен дървен стълб, издигнат сред прашната пустиня. В очите на израилтяните от първото четение, този стълб с бронзовата змия не е бил произведение на изкуството; той е бил единствената им надежда сред хаоса на тяхното страдание. Когато отровата на змиите е пълзяла в телата им, когато са се чувствали предадени от обстоятелствата и дори от собственото си недоволство, спасението не е дошло чрез бягство, а чрез вдигане на поглед. Те е трябвало да погледнат към това, което ги е наранявало – змията – но вече преобразена, вече поставена на стълб, вече лишена от силата си да убива.

Днес, три месеца след 13 юни, когато нашият скъп Бенджамин премина в дома на Отца, ние се събираме под сянката на друг Кръст. Днес празнуваме Въздвижението на Честния Кръст. И знам, че за вас, Алън, Тао и Райън, този ден не е просто богословска идея. Той е болезнено реален. Защото Кръстът е мястото, където болката среща смисъла. Знам, че в тишината на дома ви, когато погледнете към снимките на Бен – може би към онази, на която той, Райън и вие сте се сгушили край венецианските канали, или към онази, на която той държи малко сувенирно трамвайче в Сан Франциско – сърцето ви се свива. Знаем, че в тези мигове на тишина се прокрадва онзи мъчителен въпрос: „Защо? Защо едно толкова блестящо момче, чийто ум се рееше сред облачните инфраструктури на AWS и мечтите за 'Con Chim Airlines', трябваше да спре толкова рано?“. И в най-тъмните нощи, знам, че се питате: „Можех ли да направя нещо повече? Пропуснах ли някакъв знак?“. Искам днес да ви кажа с цялата нежност, на която е способна Църквата: вие не сте пропуснали нищо. Вие не сте пропуснали никакъв знак. Болестта, която Бен преживя, беше буря, която не се поддаваше на човешкия контрол. Тя не беше резултат от грешка, нито от пропуснато внимание. Бог не ви обвинява, и вие не трябва да се обвинявате. Вие бяхте неговата сигурна пристанище, неговата любов, която го държеше до последния му дъх. Вие сте обичали съвършено. Оставете тази тежест тук, пред Кръста.

В Евангелието Исус казва: „И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Синът Човечески“. Това е нашият „поглед“. Кръстът не е просто дърво; той е мястото, където Бог казва: „Аз бях там. Аз знам какво е да страдаш. Аз знам какво е да бъдеш прикован“. Бенджамин беше момче, което разбираше, че животът е полет. Неговата страст към авиацията, неговото желание да създаде компания, която да свързва хората, беше неговият начин да каже „да“ на света. Той имаше този прекрасен, нежен дух. Спомнете си неговото желание да даде цялата си касичка, за да помогне на чичо си Уилям. Той не я разби, не я изпразни показно, той просто я предложи. Това беше Бен – момче, което искаше да даде всичко, което има, без дори да го докосне. Той не търсеше собствената си сигурност; той търсеше как да бъде полезен. Това е наследството, което той остави на вас.

Свети Павел ни казва в посланието до Филипяните: „Христос, макар и да беше в образ Божий, не счете за грабеж да бъде равен с Бога, но се понизи, като прие образ на раб“. Това е тайната на Кръста – понижението, което води до възвишение. Бенджамин премина през своето понижение в болничната стая, но сега той е възвишен. Той е в „Банкета на Небето“. Той не е в онази стая, не е в болката. Той е в светлината. Баща му сподели за онзи сън – как Бен му каза, че е преминал всички тестове и че диша свободно. Това не е просто сън; това е истината за неговото състояние сега. Той диша свободно с Божието дихание.

Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка. Ти си този, който знае най-добре какво е да споделяш тихите моменти с Бен. Не мисли, че трябва да носиш това бреме сам. Бен е с теб. Той е в твоите мечти, в твоите игри, в начина, по който гледаш към небето, когато видиш самолет. Продължавай да летиш, продължавай да мечтаеш. Ти си част от неговото наследство. Всеки път, когато си добър към някого, ти носиш Бен със себе си. Ти си неговият жив спомен тук, на земята.

Алън и Тао, знам, че скръбта ви е като дълбок океан – а името на Бен, „Đại Dương“, означава точно това – „Великият океан“. Океанът е огромен, но той е и мястото, където небето се оглежда. Нека вашата скръб стане място, където Божията любов се оглежда. Не се страхувайте от болката си. Не се страхувайте да плачете. Исус плака пред гроба на Лазар. Той не ви призовава да бъдете силни по човешки; Той ви призовава да бъдете верни по Божии.

Бен не е изгубен. Той е прибран в сърцето на Този, Който беше издигнат на Кръста заради нас. Той е в безопасност. Той е в светлината, която никога не залязва. Днес, когато излезете оттук, вземете със себе си едно малко дело на любов. Направете нещо добро, тихо, без шум – точно както Бен би го направил. Помогнете на някой, който страда. Усмихнете се на някой, който се чувства самотен. Нека неговата доброта продължи да тече през вашия живот, като водата от онзи кладенец, който носи неговото име в далечен Виетнам. Нека неговата светлина ви води. И помнете – вие сте обичали докрай, и това е всичко, което има значение. Бен е у дома. Той е добре. И един ден, в светлината на вечността, ще го видите отново, усмихнат, силен и свободен. Дотогава, вървете с надежда, защото Господ е милостив и богат на състрадание, и Той държи всяка ваша сълза в Своите ръце. Амин.