Събота от двадесет и втората седмица през годината

Скъпи братя и сестри, скъпи Алън, Тао и Райън, всички вие, които носите в сърцата си образа на нашето обичано момче Бенджамин Во. Днес ние се събираме, за да вгледаме своите счупени сърца в светлината на Божието слово. Нека започнем с един съвсем обикновен, ежедневен образ. Представете си златните класове на узряло жито, поклащащи се под лекия вятър. Исус и Неговите ученици преминават през нивата. Те са гладни. Те откъсват няколко класа, разтриват ги в ръцете си и ядат. Това е образ на най-елементарната човешка нужда – гладът. Но това е и образ на свободата, която Бог дава на Своите деца.

В първото четение днес, Свети Павел ни отправя един въпрос, който прорязва тишината на нашите размисли: „Какво имаш, което да не си получил? А ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ Това е въпрос, който ни кара да спрем. Всичко, което сме имали, всичко, което сме обичали, е било дар. Бенджамин беше дар. Неговият брилянтен ум, неговата любознателност, неговата способност да се потапя в света на технологиите с лекотата на птица, която разперва криле – всичко това беше дар от Бога. Павел ни напомня да не се надуваме с гордост, но също така ни учи да бъдем смирени пред тайната на живота, която ни е поверена само за кратко.

Трябва да назовем истината, преди да потърсим утеха. Изминаха два месеца от онзи 13 юни, когато Бенджамин се завърна у дома при Отца. Два месеца, в които всяка сутрин е като нов сблъсък с реалността, в която един стол е празен, а една стая е твърде тиха. Знам, че болката понякога ви амбушира, когато най-малко очаквате – може би при вида на самолет, пресичащ небето, или при спомена за онова „добро утро, татко“, което никога не пропускаше да каже. В тези часове на самота, често се прокрадва един тежък въпрос: „Къде сгрешихме? Можехме ли да направим повече? Можехме ли да видим нещо, което сме пропуснали?“ Скъпи Алън и Тао, искам да махна този камък от душите ви днес. Исус не пита учениците Си защо са гладни, нито ги обвинява за това, че са откъснали жито в събота. Той ги защитава. Бог не търси пропуски във вашата родителска грижа. Той вижда само вашата безкрайна, самопожертвователна любов. Вие бяхте неговото небе на земята. Болестта, която Бен преживя, не е резултат от никаква ваша грешка или пропуск. Тя е буря, която дойде от нищото, извън обсега на човешката бдителност. Вие сте невинни пред Бога, както и той беше невинен. Не се обвинявайте, защото Бог не ви обвинява.

В Евангелието фарисеите се опитват да ограничат Божието милосърдие в рамките на закона. Те се взират в буквата, докато Исус гледа към сърцето. „Синът Човечески е господар и на съботата“, казва Той. Това е повратната точка на днешния ден. Исус ни казва, че Той е господар над времето, над болката, над смъртта. Той е Господарят на нашите съботи – на онези дни, в които сме уморени и гладни за утеха. Той не ни съди за нашите сълзи, нито за нашите въпроси. Той е в нивата с нас. Той разтрива житото на нашето страдание, за да ни нахрани с надежда.

Бенджамин беше момче, което знаеше как да се радва на живота. Спомнете си неговата усмивка пред величествените катедрали или начина, по който гледаше към небето, мечтаейки за своята „Con Chim Airlines“. Той не се страхуваше да мечтае. Той не се страхуваше да бъде себе си. Неговото желание да помогне на чичо си Уилям, предлагайки цялата си касичка, не беше просто жест – то беше отражение на едно сърце, което вече живееше в логиката на небесното царство. Той не я разби, не я изпразни, той просто я предложи. Това е урокът, който той остави на всички нас: любовта не се измерва с това колко даваме, а с желанието да споделим всичко, което сме, с другите.

Скъпи Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка. Ти си този, който знае най-добре какво е да споделяш тихите моменти с него. Може би понякога ти се струва, че си сам в тази лодка, но Бен е с теб. Той те гледа от място, където няма събота, в която да се спазват правила, а само вечност, в която любовта е единственият закон. Не се страхувай да продължиш да живееш, да мечтаеш и да се смееш. Всеки път, когато направиш нещо добро, ти носиш Бен със себе си.

Днес, когато излезете оттук, вземете със себе си това: Бог не е далечен съдия, който следи за грешките ви. Той е Господарят на съботата, Който върви с вас през полето на вашия живот. Когато болката стане твърде тежка, просто спрете. Поемете дъх. Кажете: „Господи, Ти си тук. Ти си господар на моята болка“. Не се опитвайте да носите всичко сами. Бенджамин е при Банкета на Небето, той е свободен, той е част от голямата Божия любов. Нека неговата усмивка бъде вашата светлина. Нека неговата доброта бъде вашата сила. И помнете: вие не сте пропуснали нищо, вие сте обичали докрай, и това е всичко, което има значение в очите на Отца. Амин.