Възпоменание на Свети Григорий Велики, папа и учител на Църквата

Скъпи братя и сестри, скъпи Алън, Тао и Райън, всички вие, които носите в сърцата си образа на нашето обичано момче Бенджамин Во. Днес, на празника на Свети Григорий Велики – един пастир, който знаеше, че истинската мъдрост не е в натрупаните знания, а в смирението пред Бога – ние се събираме, за да вгледаме своите счупени сърца в светлината на Божието слово.

Представете си за миг един спокоен ден на езерото Генисарет. Рибарите са там, те са уморени. Те са работили цяла нощ, хвърляли са мрежите си отново и отново, но ръцете им са празни. Светът на рибарите е свят на логиката, на усилията, на очакванията: ако работиш здраво, трябва да има резултат. Колко познато ни звучи това. Колко често ние, в нашия собствен живот, сме работили цяла нощ – нощта на очакването, нощта на молитвата, нощта на грижата – и сме се чувствали така, сякаш мрежите ни са празни. Исус идва точно там, сред умората и празнотата, и казва: „Отплувай към дълбокото“.

Трябва да назовем истината, преди да потърсим утеха. Изминаха два месеца от онова 13 юни, когато Бенджамин се завърна у дома при Отца. Два месеца, в които мрежите на вашето сърце изглеждат празни от присъствието му. Вие сте работили толкова здраво, вие сте обичали толкова всеотдайно, вие сте дали всяка капка от себе си, за да го подкрепите. И сега, в тишината на дома, се прокрадва въпросът, който е като остър камък в обувката: „Защо? Къде сгрешихме? Можехме ли да направим повече?“ Скъпи родители, искам да повдигна този камък от душите ви днес. Исус не пита Симон Петър „Защо не хвана нищо?“. Той не го обвинява за лошия улов. Болестта, която отне Бен, не е резултат от ваша грешка, нито от липса на грижа. Тя е една от онези бури, които идват внезапно, без да питат за позволение, и не носят никаква вина на тези, които са бдели до края. Вие бяхте неговата опора, неговото небе на земята. Не се обвинявайте. Бог не ви обвинява. Той ви прегръща в болката ви.

Бенджамин беше момче с брилянтен ум. Той разбираше сложността на света – от алгоритмите на AI до архитектурата на самолетите, които толкова обичаше. Но днес Свети Павел ни напомня в първото четение: „Ако някой измежду вас мисли, че е мъдър в този свят, нека стане глупав, за да бъде мъдър“. Това не означава да се откажем от разума си. Означава да разберем, че пред лицето на вечността, нашата „мъдрост“ е само началото на една много по-голяма тайна. Бенджамин беше мъдър не защото знаеше как работят машините, а защото знаеше как работи любовта. Спомнете си неговата нежност. Спомнете си онова момче, което на 12 години плака не за себе си, а от страх за баща си. Това е мъдростта на сърцето – да усещаш болката на другия като своя собствена. Това е „глупостта“ на Евангелието, която е по-висша от всяка логика на света.

В Евангелието, след като мрежите се напълват до скъсване, Петър пада на колене и казва: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек“. Той се уплаши от величието на Бога. Но Исус му отговаря: „Не бой се“. Това е същата дума, която Исус шепне на вашето семейство днес. Не бой се, Алън. Не бой се, Тао. Не бой се, Райън. Дори когато мрежите изглеждат празни, дори когато сърцето е тежко, Исус е в лодката ви. Той не е дошъл да ви съди за това, че сте уморени. Той е дошъл да ви даде нов улов – не от риба, а от надежда, която не се къса.

Бенджамин обичаше птиците и самолетите. Той искаше да създаде „Con Chim Airlines“. Колко красиво име – „Авиолиния на птицата“. Една птица не се бори с гравитацията, тя я използва, за да се издигне. Бенджамин сега е в онази „авиолиния“, където няма турбуленция, където няма болка. Той е в Банкета на Небето, както казваме, заедно със Свети Карло Акутис. Те са двама млади приятели, които сега се застъпват за вас. Те виждат това, което ние не можем да видим – че животът на Бен не е прекъснат, той е преобразен. Той е като семе, което пада в земята, за да даде плод, който ще храни мнозина. И този плод вече расте – чрез кладенеца в Ка Мау, чрез всяко добро дело, което се върши в негово име, тихичко, без шум, точно както той сам предложи своята касичка за чичо си Уилям.

Скъпи Райън, ти си братът, който носи неговата усмивка. Ти си този, който знае най-добре какво е да споделяш игрите и смеха с него. Не мисли, че трябва да бъдеш силен сам. Бенджамин е с теб. Той е в твоите спомени, в твоите мечти, в начина, по който гледаш към небето. Продължавай да бъдеш неговият глас тук. Продължавай да се стремиш, защото, както той казваше, „опитването е всичко“. Ти не си сам в тази лодка.

И накрая, нека си тръгнем с едно малко, конкретно обещание. Днес, когато се почувствате претоварени от скръбта, спрете за миг. Поемете дъх и кажете: „Господи, Ти си в лодката с мен“. Не е нужно да разбирате всичко. Не е нужно да имате отговори на всички „защо“. Просто оставете Исус да седне до вас. Той знае пътя към дълбокото. Той знае пътя към брега, където няма да има повече сълзи.

Бенджамин Во, наше скъпо и нежно момче, ти ни научи на толкова много за любовта. Сега ти летиш в небесата, по-високо от всеки самолет, който някога си наблюдавал. Моли се за нас, за твоите родители, за Райън, за всички, които те обичат, докато един ден всички ние не се съберем там, където мрежите винаги са пълни и където никой никога повече няма да бъде уморен. Амин.