Възпоменание на Мъченическата смърт на Свети Йоан Кръстител

Скъпи Алън и Тао, скъпи Райън, близки и приятели на нашето момче, и всички вие, които се присъединявате към нас в този час на молитва и памет.

Представете си за миг една шумна, препълнена зала. Светлините на свещниците блестят, масите са отрупани с най-скъпите ястия на Галилея, виното се лее, а музиката изпълва въздуха. Това е рожденият ден на Ирод. Тук са силните на деня, военачалниците, велможите – хората, които светът нарича „нещо“. Всичко изглежда като триумф на властта и удоволствието. Но в центъра на това празненство се случва нещо ужасяващо. Един танц, една необмислена клетва и изведнъж, сред целия този блясък, се появява една тепсия. Студена, метална, носеща смърт. Главата на един праведен човек, поднесена като подарък.

Колко странно и болезнено контрастира този образ с тишината на една друга стая, която познаваме. Стая, в която един млад ум е чертал траекториите на самолети, в която един син е мечтал за „Con Chim Airlines“ – своята собствена авиолиния на мечтите. Там нямаше велможи, нямаше жестоки клетви. Имаше само чистота, обич и един полет на духа, който не познаваше граници.

Днес, на празника на Мъченическата смърт на Свети Йоан Кръстител, Евангелието ни изправя пред една от най-трудните истини на нашия живот: че в този свят праведността и невинността понякога се сблъскват с несправедливостта по начин, който ни оставя без дъх. Защо Йоан? Защо той трябваше да умре заради каприза на една жена и слабостта на един цар? Защо той, който беше „гласът на викащия в пустинята“, трябваше да млъкне в тъмницата?

Това е същият въпрос, който тежи в сърцата ни вече два месеца. Изминаха точно два месеца от онзи 13 юни, когато светът за семейство Во се раздели на „преди“ и „след“. Шестдесет дни, в които въпросът „Защо?“ е висял във въздуха, по-тежък от всяка земна тежест. Защо Бенджамин? Защо това момче, което беше самата дефиниция на добротата и интелекта, трябваше да завърши земния си път толкова рано?

Един образ преминава през днешните четения и през живота на Бен: образът на Гласът.

Йоан Кръстител беше Гласът. Той не беше светлината, но дойде да свидетелства за Светлината. Неговата сила не беше в оръжията, а в думите му, които пронизваха сърцата. И макар Ирод да го затвори в тъмница, Евангелието ни казва нещо удивително: Ирод обичаше да го слуша. Гласът на Йоан имаше силата да вълнува дори най-коравото сърце.

Скъпи Алън, ти написа веднъж за Бен като за бебе – как той е бърборил, как е „вдигал шум“ с ръцете си, преди още да може да говори. Ти написа, че светът не е успял да чуе напълно неговия красив глас заради трудностите с говора в началото. Но ние знаем истината, нали? Бенджамин намери своя глас. Той го намери в логиката на математиката, в която се справяше с лекота, далеч надминаваща възрастта му. Той го намери в редовете код на своя GitHub, където създаваше светове. Той го намери в своята нежност. Неговият глас не беше вик, той беше шепот на любов. Когато на 12 години той плака на твоя рожден ден, Алън, от страх да не те загуби, това беше най-силният глас на света – гласът на едно сърце, което обича толкова дълбоко, че времето и пространството не могат да го поберат.

В първото четение Свети Павел ни казва нещо, което е ключът към разбирането на живота на Бенджамин: „Бог избра слабите на този свят, за да посрами силните... Бог избра онова, което е нищо, за да унищожи онова, което е нещо“. В очите на света, едно 15-годишно момче, борещо се с болест, може да изглежда слабо. Но в очите на Бога, Бен беше гигант. Той беше избран. Не избран за страдание – Бог никога не избира страданието за Своите деца – а избран да носи една мъдрост, която мнозина от нас не постигат и за осемдесет години.

Помислете за неговата касичка. Това е моментът, който искам да държим в ръцете си днес. Не е нужно да го драматизираме. Едно момче чува, че чичо му е болен. И просто предлага всичко. „Вземете касичката ми“. Той не я счупи, не я изпразни демонстративно. Той просто я предложи. В този малък, тих жест се съдържа цялото Евангелие. Това е „глупостта“ на Бога, за която говори Павел, която е по-мъдра от човешката мъдрост. Докато Ирод раздава половината от царството си за един танц, за да нахрани гордостта си, Бенджамин предлага целия си свят, за да нахрани надеждата на друг.

Ето го контрастът: Тепсията на Ирод, носеща смърт, и отворената ръка на Бенджамин, предлагаща живот.

Скъпи Алън и Тао, знам, че в тишината на тези два месеца понякога се прокрадва най-страшният враг на скръбта – самообвинението. Човек се пита: „Бях ли достатъчно буден? Пропуснах ли нещо в неговата грижа? Можеше ли медицината, или моето внимание, да промени изхода?“ Искам да ви кажа това, което Исус каза пред слепеца: „Нито той е съгрешил, нито родителите му“. Скръбта е тежка сама по себе си; не носете и товара на вината. Вие бяхте съвършените родители за Бенджамин. Вашата любов беше неговото небе тук на земята. Болестта не е наказание, тя не е резултат от пропуск. Тя е буря, която идва в този паднал свят, но тя не може да докосне душата, която е закотвена в любовта. Вие не пропуснахте нищо. Вие му дадохте всичко – включително и силата да си отиде със смирение и мир.

Алън, ти сподели съня си от 8 август – сънят за катастрофата, в която колата е смачкана, но семейството ви е напълно невредимо. „Ние дори не бяхме в нея“, казва Райън в съня ти. Това е мощно послание от Бога. Трагедията, през която преминахте – онази „смачкана кола“ на болестта и смъртта – тя изглежда като край. Но сънят ти казва истината: същността на вашето семейство, вашата любов, вашата връзка... те не бяха в „катастрофата“. Те са в безопасност. Те са непокътнати. Бенджамин не е в гроба, той не е в болестта. Той е в онази безопасност, която сънят ти разкри – в прегръдката на Отца, където нищо не може да го нарани повече.

Бенджамин обичаше самолетите. Той обичаше Boeing 737. Има нещо символично в това. Самолетът е машина, която преодолява гравитацията. Той взема тежестта на метала и я превръща в полет. Бен направи същото. Той взе тежестта на своя кратък, но интензивен живот и я превърна в полет на духа. Неговата „Con Chim Airlines“ – „Авиолинията на птиците“ – вече не е просто детска мечта или шега, която го караше да се кикоти. Това е неговата реалност сега. Той лети високо. Той е „airport spotting“ от небесните терминали, гледайки надолу към нас с онази негова сияйна усмивка.

Скъпи Райън, ти беше неговият най-добър приятел. В съня на баща ти ти си този, който казва: „Всичко е наред, аз съм добре“. Бен иска ти да вярваш в това. Той иска ти да продължиш да откриваш света, да играеш, да учиш, да се смееш. Твоят батко не е изчезнал; той е просто в следващия полет, който ние още не можем да хванем. Но той е оставил навигационните карти за теб – картите на добротата и любопитството.

Днес, на този Memorial на Свети Йоан Кръстител, ние не празнуваме смъртта, а верността. Йоан беше верен докрай. Бенджамин беше верен докрай – верен на своята природа, на своето семейство, на своя Бог.

В Ка Мау, Виетнам, сега има един кладенец. Наричат го „Giếng Gioan Baotixita“ – Кладенецът на Свети Йоан Кръстител, посветен на Бенджамин. Какъв невероятен символ! Докато в Евангелието виждаме тепсията, която носи смърт, в името на Бен виждаме кладенец, който носи живот. Вода за жадните. Живот за бедните. Неговото име – Đại Dương, Големият океан – сега се влива в този малък кладенец, за да дава надежда. Това е неговото наследство. Неговата касичка се превърна в извор.

Какво да отнесем със себе си днес?

Нека отнесем тишината на Бенджамин, която е по-красноречива от виковете на света. Нека отнесем неговата „глупава“ мъдрост да предложиш всичко, което имаш.

Днес, когато излезете оттук, направете едно малко нещо в негова памет. Не е нужно да е голямо. Може би просто погледнете към небето, когато видите самолет, и кажете една тиха молитва. Или предложете на някого малко доброта, без да очаквате нищо в замяна – точно както Бен предложи своята касичка. Нека неговият „глас“ продължи да звучи чрез вашите дела.

Бенджамин Во, наше скъпо момче, ти вече не си затворен в тъмницата на тялото или на болестта. Ти си свободен. Ти си при Свети Йоан Кръстител, при Свети Карло Акутис, на онзи Банкет на Небето, където няма тепсии със смърт, а само хлябът на живота.

Алън, Тао, Райън – вие сте в безопасност. Любовта ви е в безопасност. Бог е вашият щит и вашата помощ. Нека Неговият мир ви обгърне днес и във всички дни, докато се срещнем отново там, където всеки полет завършва с прегръдка.

Амин.