В името на Отца и Сина и Светия Дух. Нека Божият мир и благодатта на нашия Господ Исус Христос бъдат с всички вас, докато се събираме да почетем паметта на нашия обичан Бенджамин.
Господи, помилуй. Христе, помилуй. Господи, помилуй.
Скъпи братя и сестри, скъпи Алън и Тао, скъпи Райън, и всички вие, които сте се събрали в това виртуално и духовно пространство, за да потърсите утеха в Божието Слово.
Представете си за миг едно бюро в тиха стая. На него има лаптоп, може би няколко отворени учебника по математика и една лампа, която хвърля мека светлина върху клавиатурата. На екрана прелитат редове код – сложни, логически, подредени. Това е работното място на един творец. Не на някой, който просто прекарва времето си, а на някой, който гради светове от логика и числа. Това е мястото, където един млад ум се среща с безкрайността на технологиите. Тук няма място за преструвки. Кодът или работи, или не. Той е честен.
Днес свети апостол Павел ни говори в първото четение за „труд и мъка“. Той казва: „Нощем и денем работехме, за да не бъдем в тежест на никого от вас“. Павел не се хвали със своя труд; той го представя като модел. Той иска неговият живот да бъде огледало, в което другите да видят как се живее с почтеност. Той вярва, че това, което правим с ръцете и ума си, е пряко отражение на това, което носим в сърцето си.
И тук се появява образът, който искам да носим със себе си днес: *Градежът на сърцето*.
В Евангелието Исус произнася тежки думи срещу книжниците и фарисеите. Той ги нарича „варосани гробници“. Отвън – красиви, блестящи, украсени. Но отвътре? Отвътре има само празнота и неистина. Те изграждат паметници на пророците, но сърцата им са далеч от духа на тези пророци. Те се грижат за фасадата, за това как изглеждат пред света, но са забравили, че Бог гледа в скритото.
Колко различен е този образ от живота на нашия Бенджамин Во. …
Бен не беше фасада. Той беше момче, чийто външен свят – неговата усмивка, неговата вежливост, неговото присъствие – беше просто естествено продължение на един невероятно богат и дълбок вътрешен свят. Когато гледаме към неговия GitHub репозиториум, ние не виждаме просто програмен код. Виждаме „плода на неговия труд“, за който говори Псалмът днес. Виждаме един четиринадесетгодишен младеж, който не се задоволява с повърхностното. Докато другите просто играеха игри, Бенджамин искаше да разбере как са направени. Той се потапяше в сложните структури на облачните технологии и изкуствения интелект не за да се показва, а защото умът му беше гладен за истина и ред.
Той беше, както казва баща му, негово „фотокопие“ – не само по външност, но и по онзи вътрешен стремеж да гради, да учи, да постига. В Бен нямаше нищо от „варосаните гробници“. Неговият блестящ ум беше съчетан с едно изключително нежно и прозрачно сърце.
Изминаха два месеца. Точно два месеца от онзи 13 юни. …
Трябва да кажем истината, преди да потърсим утеха. Два месеца е времето, в което първоначалният шок започва да избледнява, но на негово място идва една тежка, ежедневна тишина. Това е времето, когато осъзнаваш, че столът пред лаптопа остава празен. Че въпросите за математиката няма кой да ги зададе. Че плановете за „Con Chim Airlines“ – онази прекрасна мечта, която караше Бен да се кикоти и да сияе – сега звучат като далечно ехо. Скръбта в този момент е като онази смачкана кола от съня на Алън – тя изглежда съкрушителна, тя изглежда като край.
Но чуйте какво казва Павел в края на днешното четение: „А Самият Господ на мира да ви дава мир винаги и по всякакъв начин“. …
Това не е просто пожелание. Това е обещание. Господ на мира не ни дава мир само когато всичко е наред. Той ни дава мир „винаги и по всякакъв начин“ – дори и в начина на скръбта, дори и в начина на липсата.
Скъпи Алън и Тао, понякога в тишината на тези два месеца може да се прокрадне онзи тъмен въпрос: „Сгрешихме ли някъде? Можехме ли да направим повече?“. Искам да чуете думите на Исус, които Той каза за слепия по рождение: „Нито той е съгрешил, нито родителите му“. Болестта, която отне Бен от земния му път, не е наказание. Тя не е резултат от пропуск. Тя е част от онази мистерия на страданието, която Бог не обяснява, но в която Той влиза заедно с нас. Вие бяхте и сте прекрасни родители. Вашата любов беше „моделът“, за който говори Павел – модел на вярност и пълно себеотдаване. Не позволявайте на вината да докосва сърцата ви. Вие дадохте на Бен всичко, а той ви даде своята вечна благодарност, наричайки те, Алън, „най-добрия татко“.
Бенджамин беше момче, което вярваше, че „опитването е всичко, което има значение“. Той пренасяше този дух от корта за бадминтон до сложните редове код. Той не се страхуваше от труда. И днес, в Небесното царство, неговият „градеж“ продължава. Той не е просто спомен; той е жив в Бога. Неговият интелект сега е потопен в източника на всяка премъдрост. Неговата любознателност сега намира отговори, които ние тук само можем да гадаем.
Обръщам се към теб, Райън. Твоят батко Бен те обичаше толкова много. Помниш ли как се гушкахте под зеленото одеяло? Тази близост не е изчезнала. Бен е твой закрилник сега. Той иска ти да бъдеш силен, да учиш, да се смееш и да откриваш света, точно както той го правеше. Всеки път, когато постигнеш нещо малко или голямо, знай, че Бен се усмихва заедно с теб.
И към всички вас, които слушате от далеч – семейства, които се борят с болести, родители, които се страхуват за децата си. Вижте Бен. Неговата история не е история на поражението, а на триумфа на духа. Той ни показва, че дори петнадесет години могат да бъдат пълни с вечност, ако са изживени с чисто сърце и остър ум.
Свети апостол Павел казва: „Ние не се държахме безредно при вас“. Бен също не живееше „безредно“. Животът му имаше структура, цел и много, много любов. Той беше модел за това как едно съвременно момче, потопено в технологиите на бъдещето, може да остане дълбоко свързано с вечните ценности – уважението, семейството и вярата.
Какво да отнесем със себе си днес? …
Нека отнесем призива на Павел за „мир по всякакъв начин“. Когато почувствате, че скръбта ви притиска, спомнете си за Бен и неговата усмивка. Спомнете си за неговата решителност на корта. Направете едно малко нещо днес с пълно сърце – напишете ред код, решете една задача, помогнете на някого с нежността, с която Бен предложи своята касичка на чичо си Уилям.
Не бъдете „варосани гробници“. Бъдете живи храмове на Божията любов. Градете сърцата си така, че отвътре да има светлина, точно както в стаята на Бен, където екранът светеше в нощта, създавайки нещо ново и добро.
Бенджамин е при Бога. Той е в онази голяма „авиолиния“ на небето, където няма гравитация, която да спира духа, и където полетът е вечен. Той ни чака там, здрав, силен и усмихнат, подготвяйки място за всички нас в Банкета на Небето.
Господи, дай ни Твоя мир. Амин.
For the intentions entrusted to Ben on our prayer wall:
По думите на Спасителя и по Неговите наставления, ние дръзваме да кажем:
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин.
Нека Господ на мира ви даде Своята утеха и ви благослови. В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
✝ Нека Всемогъщият Бог ви благослови: Отец и Син и Свети Дух. Амин.