Петък от Шестнадесетата седмица на обикновеното време

Драги братя и сестри в Христа,

Днешните четения ни представят две мощни картини на Божията грижа и на нашата отговорност. В първото четене от пророк Йеремия чуваме едно обещание за възстановяване: „Ще ви назнача пастири по Моето сърце, които ще ви пасат мъдро и благоразумно.“ Това е картина на нежна, но силна грижа – Бог не просто събира Своя народ, но им осигурява водачи, които ще ги хранят с мъдрост и разбиране. Той обещава да превърне тяхната скръб в радост, да ги утеши след техните скърби, както чухме в псалома. Какво прекрасно обещание за всички нас, които понякога се чувстваме разпръснати или изгубени!

И тогава, в Евангелието, Исус ни разказва притчата за сеяча. Тя е толкова позната, но винаги актуална. Исус говори за семе, което пада на различни видове почва: на пътя, на камениста почва, сред тръни и на плодородна почва. И Той обяснява, че семето е Божието слово, а почвата – нашето сърце. „Семето, посято на плодородна почва, е онзи, който чува словото и го разбира, който наистина дава плод и принася стократно, или шестдесет, или тридесеткратно.“

Какво означава това за нас днес? Как да бъдем тази плодородна почва? Това не е просто да чуем словото, но да го разберем, да го приемем дълбоко в сърцата си, така че то да пусне корени и да даде плод. Това означава да позволим на Божията мъдрост да ни ръководи, да премахнем тръните на светските грижи и примамката на богатствата, които могат да задушат словото. Не е лесно, нали?

Преди пет седмици нашият скъп Бенджамин Во завърши своя земен път. Когато сме изправени пред такава загуба, сърцето ни може да се почувства като камениста почва, твърдо от болка, или като почва, задушена от тръните на скръбта и объркването. Но Бенджамин беше момче с изключителен интелект и безгранично любопитство. Семейството му си спомня как той винаги се стремеше да разбира, да проникне в дълбочината на нещата, независимо дали ставаше дума за сложна математика, нови технологии или света около него. Тази негова жажда за разбиране, тази способност да попива и осмисля информация, е като плодородна почва, която приема семето и го развива. Той не просто чуваше, той разбираше.

Бен сега е в Божията прегръдка, където неговият блестящ ум и любопитно сърце намират пълнота в Божията мъдрост. Той е пример за нас как да подготвим сърцата си за Божието слово – с отвореност, с желание да разбираме, с готовност да дадем плод. На родителите на Бен, Алън и Тао, на брат му Райън, на неговите лели и чичовци, и на всички, които го обичаха — знам, че сърцата ви са тежки. Но Бог, Който обещава пастири по Неговото сърце, е с вас. Той иска да превърне вашата скръб в радост. Нека се доверим на Неговата мъдрост и да Му позволим да обработи почвата на нашите сърца, за да можем да дадем плод на надежда и мир. На всички семейства, които носят тежък кръст, особено на други деца, които страдат, знайте, че Бог ви вижда, Той ви държи. Нека се обърнем към Него, към Отца и към Дева Мария, нашата Майка, която ни учи как да живеем с надежда. Нека намерим покой в Неговата нежна прегръдка и да живеем с надежда, която е по-силна от всяка скръб. Амин.